What I Feel | Jungkook

4

Започнахме да играем и стана късно вечер. Беше тъмно навън, затова Чан предложи Джънгкук да остане у нас.
Странно, но не бях против. МОЛЯ!!! Какви ги дрънкам! Разбира се, че имам! Край, не! Болна съм! Трябва, трябва да пия хапче за глава!
Докато съм мислела Чаньол ме е бил хванал за раменете и е започнал да вика :
- Ехо, Юра! Осъзнай се! Къде се отнесе! Ехооооо! Добре ли си!
След около минута осъзнах, че е говорел на мен и му казах, че съм добре.
-  Съгласна ли си?
- Ааа, за кое?
- Джънгкук да остане за тази нощ.
- Защо питаш мен, нали е твой гост, няма да спи при мен.
- Хах, мечтай си. - измърмори Кук, но достатъчно силно за да го чуя. Ъъъ, я чакай. Кук? Аз май найстина откачам.
- Няма шанс. - погледнах го в тези тъмни очи, в които можеш да потънеш. Ааа, не. Не, не мога! Аз да не ... Не, няма начин. Но ... Нееее. Та аз го мразя.
Това, че има сладка заешка усмивка, тъмни очи и тези меки устни ... Чакай, чакай, чакай!!! Не, не, не и не. Никакъв шанс. Но пък аз май найстина ... Не, няма как, няма шанс, никакъв.
- ЮРА! - извика силно оппа.
- Моля?
- Е, ок Кукстър ще спи у нас.
- Чакай, чакай, чакай. - каза Джънгкук.
- Какво? - зачуди се оппа.
- Първо не ме наричай повече Кукстър или ще съжаляваш и второ дори не си ме питал дали искам!
- Хей, не заплашвай брат ми, глупако!
- Ти ли ще ме наричаш глупак!
- Ако не аз кой друг!
- Ами никой! Нямаш право да ми говориш така! Че коя си ти!
- Коя съм аз ли! Че ти кой си!
- Някой по-важен от теб!
- Мечтай се!
- Ти си мечтай!
- Не ти!
- Ти!
И така започнахме да спорим като малки деца, докато не разбрахме, че Чан си беше взел пуканки и ни гледаше заинтересовано.
- Какво правиш за Бога!- изкрещях право в лицето му.
- Аа, гледам филм. - каза спокойно.
- Какъв филм те гони! - продължавах да викам.
- Вашите караници.
Тогава с Джънгкук извикахме в един глас :
- Не е така! Млъквай! Престани! Не повтаряй каквото и аз!
- Еха, знаех че не се понасяте, но не знаех, че се държите по един и същи начин. - засмя се Чаньол. Честно исках да го цапардосам.
- Я млъкни! - започнахме да говорим в един глас отново.
- Арасо, арасо. Но спрете да говорите заедно. Странно е.
- Съгласни. - вече можете да се сетите дали го казахме заедно.
- Последно да оставам ли? - смени темата Джънгкук.
- Да. - каза Чан без да ме пита втори път.
- Юра оправи стаята за гости. - изкомандва ме брат ми. Не ми се спореше понеже беше дванайсет часа през нощта, затова отидох без да кажа нищо.
Оправих я и извиках Кук. Ооо, я стига!
Той и Чан си легнаха веднага, а аз си пуснах "So, I married an anti fan"( препоръчвам този филм, много е добър ). В нея участваше брат ми и се оказа много добра. След това явно съм заспала.

Гледна Точка на Джънгкук
Легнах веднага, но не можех да заспя. Реших да пия вода, но преди да сляза на първия етаж чух някакъв шум. Това беше стаята на Юра. Отворих вратата и се оказа, че този шум идва от ...

-------------------------------------------------
Хееей! Знам, че тази глава е по-каратка, но ако я бях направила по-дълга нямаше да се чудите какво ще стане ( ако изобщо има такива ). I purple you 💜💜💜!