Стигнахме пред някаква къща. Ама чакай! Това е къщата на Джънгкук! Той отвори вратата и ме сложи да легна на дивана. Видях Джънгкук. Не се учудвам, все пак сме в неговата къща. - Забравих да ти благодаря. - чакай, чакай, чакай! Той на мен! Да благодари! Да не съм се ударила! - К-какво? - защо запецвам!? - Няма да го кажа пак. - Не, не е това. - Ами? - Питам защо ме спаси. - Виж, можеш да ме мислиш за идиот, но не съм такъв. Брат ти знае най-добре. Както и Намджун, Джин, Шуга, Хоби, Джимин и Те. - Чакай, какво? - Охх, нищо. Ей сега идвам. Той тръгна на някъде, а аз станах. Леле, има доста голям дом. - Седни. - каза той, а аз просто го послушах. Странно, но му имах доверие. Той ми проми раните и отиде до кухнята. Какво ще прави? Донесе рамен. Олееее, обожавам рамен! - Ето. - Н-но защо? - Просто яж. Качи се нагоре по стълбите, а аз както се очакваше от мен запознах да ям. След около пет минути сестра му слезе и ме видя. Дойде до мен и каза : - Хей, ти си тук. - Явно. - Нали нямаше да идваш. - Е, да. Просто ... Ами, дълга история. - Е, добре. Тогава се сетих, че не ѝ знам името. - Амм, как се казваш? - Су. - Хубаво име, Су. Аз съм Юра. - Може ли да те наричам онни? - Аам, ами ... Р-разбира се. - Какво има? - Ами н-нищо. - Е, добре. Вярвам ти. Ела да си играем? - Ами, аз мислех да си тръгвам. Все пак това не е моят дом. - Поля те, онни! Тогава Джънгкук влезе. - Онни? - май беше объркан. - Да, аз вече я наричам така! - охх Су, защо му го каза. - Ами не знам, малко е странно. Все пак ме наричаш оппа и като я наричаш онни човек ще реши, че сме брат и сестра. Само казва. - Защо, проблем ли има. - погледнах Джънгкук, той мен също. Беше неловко. И то доста. Но нямам против. Може да звучи странно, но май го харесвам. Неее, какви ги говоря. Той се държи гадно с теб и не го харесваш, нали Юра! Говоря си сама. Отново. - Ехоо! Попитах дали има проблем. - Ами ... - започнах, но Кук ме прекъсна ... Ох, пак с това Кук! - Не, няма. - какви ги говори! Какво му има! - Е, добре. Аз ще ви остана насаме. - ахх тази малка подла сладурана! - Ами, аз ще тръгвам. - беше неловко. Нямам избор. - Не, не можеш. - Защо? - Тъмно е, глупачке. - погледнах през прозореца. Кога е станало тъмно. Погледнах и към часовника. Как за бога е единайсет вечерта! Кога! - Ще спиш у нас. - Но, аз. - Казах на брат ти. - Добре де. Но къде? - При мен. - МОЛЯ! - Оо, я стига. Все едно не сме спали в едно легло. Не смятам да ти правя нищо. Не съм гей. - сериозно! Дори сега! Задник! Само намигнах. Така е по-добре и за двама ни. - Аа, щях да забравя. Ела да те превържа. - чак сега забелязах, че държи марля в ръката си. Отидох. Не ми се спори с него. Не искам да го казвам, но може първото място за инат да не е мое вече. Той ме превърза, леле. Не знаех, че може да се грижи за някой. Особено за мен. - Благодаря. - казах тихо, но той явно го чу. - Какво каза. - Забрави. - Не, не чух. Найстина. - Лъжец. - Добре де. Хайде да лягаме.
