Отворих вратата и се оказа, че този шум идва от счупен прозорец. Имаше крадец! Той я беше притиснал в стената за врата и искаше да му каже къде са парите, а тя плачеше.

Гледна Точка на Неутрал

След като видя това Джънгкук го отдели от Юра и го удари през устата. Крадеца падна и тогава Джънгкук го удари за последно и припадна. Но преди да падне в безсъзнание крадеца каза :
"Ще си платиш малкия".
След това Кук викна полиция и те го отведоха в затвора.

Тогава Юра седна на леглото и заплака. Джънгкук отиде при нея и я прегърна. Стояха така около пет минути. Те се отделиха и се погледнаха в очите.
В очите на Юра се виждаше тъга, страх и болка, а в тези на Джънгкук - загриженост.
Той бавно се приближи до нея и я целуна нежно. И двамата усещаха как сърцето им бие бързо и всеки момент ще изскочи. Джънгкук за първи път усети чувство, чувство което не се случваше често, чувство което не е усещал преди - любов.
Юра се чувстваше по същия начин, но тя усещаше и болка, болка която ще я преследва вечно, болка която няма да забрави никога.

- Добре ли си? - попита загрижено Кук след като се отдръпнаха.
- Аз ... ами да. - отговори тихо и плахо Юра.
- Сигурна ли си? - Джънгкук все още не можеше да откъсне очи от нея, докато тя гледаше надолу и се опитваше да не ревне отново.
След като чу този въпрос една сълза отново потече по лицето на Юра.
Тогава Джънгкук я погледна и я прегърна още по-силно от преди. Каза и че ще остане при нея, ако я е страх. Тя само кимна.
И двамата не знаеха какво се случва, но не отричаха че не им харесва.
Тогава и двамата легнаха. Юра се сгуши в него, а Джънгкук я беше прегърнал и не я пускаше.
Сълзите по лицето на Юра засъхнаха и тя заспа. Кук я гледаше и я галеше по косата в продължение на час, но след това и той заспа.

На сутринта

Гледна Точка на Чаньол.
Събудих се. Бях щастлив, защото днес Юра ще говори с Хея. Но като се замисля ще кажа да не го прави. По-добре аз да говоря с нея. Изобщо защо казах на Юра? Сега ще ми се подиграва. Е нищо да прави каквото ще.
Отидох в кухнята. Бях свикнал аз да готвя, защото Юра е голяма поспаланка. Един път я събудих, за да ходи на училище и тя взе един нож и започна да ме гони из цялата къща. И двамата знаехме, че няма да ме убие, но все пак.
Знаех, че е Кук се успива. Леле двамата са големи поспаланковци. Защо се мразят? Все тая.
Направих палачинки. Подредих масата и си пуснах телевизия. Минаха три часа и реших да проверя дали още спят.
Първо отидох в стаята на Джънгкук, но него го нямаше. Странно. Сигурно е отишъл до тоалетна. Отидох до стаята на Юра, но преди това почуках. Все пак е момиче ... Пък и може да ме изкорми. Никой не отговори, затова влязох направо и видях как Джънгкук и Юра са се прегърнали и спят. Леле, това е доста плътно. Е, оставих ги да спят. Все пак се радвам за тях.
Знам, че Джънгкук използва момичетата само за да го задоволяват, но всъщност беше добър, стига да го опознаеш. Пък и има нещо тъжно, заради което е станал такъв. Знам го само аз, Намджун, Джин, Шуга, Хоби, Джимин и Тае. Всъщност и те са много яки, просто всички го мислят за използвачи, които изнасилват момичета ( е, не точно ... Те момичетата сами ходят при тях, но няма значение ). Първо не разбирах защо се държат така, но всеки от тях си има история и всички са много тъжно, но на Кук му е най-трудно.
Радвах се и за Юра. Бившето и гадже беше пълен изрод. Знаех, че само я използва, но тя не ме чуваше. Важното е, че скъсаха, но когато стане дума за момчета виждам как понякога става тъжна

Леле бях се замислил толкова много че беше минал още половин час. Осъзнах се и затворих вратата. Отидох да ям. Какво няма да ги чакам тези двамата? Ще стане вечер.

--------------------------------------------
Ехоооо. Здрасти хораааа. Ето я новата глава. Е, задобрявам ли или не. Пишете коментари, че почвам да си мисля, че никой не го чете 😂😂😂
Ооо, честита нова година.
Живи и здрави да сте. 💜💜💜
Не забравяйте коментара и звездичката, ако ви е харесало 😉.

What I Feel | JungkookWhere stories live. Discover now