6

338 24 7
                                    

Гледна Точка на Юра

Събудих се? Събудих се.
Джънгкук ме гушкаше? ДЖЪНГКУК МЕ ГУШКАШЕ!
Ох божичко!
Исках да стане, но той ме прегръщаше силно. ТОЙ МЕ ПРЕГРЪЩАШЕ СИЛНО!
Честно казано беше сладък. Беше се усмихнал леко.
Тогава той отвори очи и се усмихна още по широко.
Оххх Божее! Той се е събудил!
Изчервих се и погледнах леко надолу, за да го прикрия.

- Зяпаш ли ме? - засмя се леко той, като ми повдигна главата.
Аз не казах нищо. Просто усетих как лицето ми гори все повече и повече. 
Той сложи ръцете си на бузите ми за да ги охлади.
Какъв срам ...
- Няма нищо. - каза той. Леле. Беше много спокоен.

Гледна Точка на Джънгкук

Тя се изчерви. Срамуваше се. Леле, беше много сладка.
КАКВО? ДЖЪНГКУК Я СЕ СТЕГНИ! КАКВО СИ МИСЛИШ!
ТЯ НЕ Е СЛАДКА! ТЯ Е МОМЧЕНЦЕ! Както и да е.
Просто станах от леглото и си разроших косата. Тогава и тя стана. Отидохме в кухнята без да си кажем и дума. Чаньол беше там.

- Хееей, поспаланковци. Решихте да станете, а. Вече мислех, че ще спите до утре.
- Айшшш. - извиках аз.
Юра още не казваше нищо. Дразнеше ме. Попринцип беше голяма досада.
- Да мълчиш ли смяташ. - погледнах към Юра, я тя се изчерви отново. Леле, да няма някакъв проблем? Не е ли виждала момче?
Отново си мълчи. Аааааа, чинчаааа. Това момиче започва да ми лази по нервите. Оххх.
- Добре, аз мисля да тръгвам. - казах и си излязох.

Гледна Точка на Юра
Сетих се за срещата си с Хея. Леле напълно забравих!
- Чаньол!
- Да.
- Забравих за срещата с Хея. Отивам да се оправя.
- Чакай, чакай. Аз ще ходя с Хея на среща.
- А?
- Ами реших, че е по-добре аз да говоря с нея и я поканих на среща.
- А тя какво каза?
- Да.
- Ооооо, оппаааа!!!!! Гордея се с теб.
- Знам.
Е днес явно пак съм свободна. Реших да си напиша домашните. Странно, а? Никога не съм искала да пиша домашни, а сега е така ми присветна. Не знам защо, но все пак ... Всъщност не бях толкова лоша ученичка. Получавах петици и от време на време шестици, просто не обичам домашни и да ходя на училище, това е.

*след два часа*
Е, написах си домашните. Сега е време за драма. Чудех се коя и накрая избрах една. Имаше двайсет серии, бяха малко, но поне бяха по час. Изгледах ги всичките. Беше много хубава. След това си пуснах любимото аниме. Беше станало късно и реших да си лягам. Чудя се какво ли е станало на срещата с Чаньол и Хея?

*на сутринта (понеделник)*
Събудих се от тъпата аларма. Оххх божичкооо, защооо!
Станах и облякох това :

Извърших сутрешните си процедури и отидох да ям. Направих си яйца и седнах на масата. Наядох се и като по чудо тръгнах навреме за училище. Попринцип с Чаньол не ходехме заедно, защото аз спя дълбоко и ще закъснее ако ме чака. Ще питате защо не ме събуди? Еми пробвал е. Като скала съм.
Излязох и Хея чакаше отвън. Попитах я какво прави тук, тъй като живее на другия край на града и се бяхме разбрали да не ходим заедно на училище.
Тогава се сетих за Чаньол :
- Аа, сетих се.
- Какво?
- Чакаш Чан.
- Емиии до някъде ...
- Ти си патка.
- Защооо?
- Идваш заради него, а заради мен - не.
- Ти ми каза да не идвам. Помниш ли колко спорих с теб.
- Добре де. До някъде си права.
- До някъде ли?
- Няма да кажа нищо повече, ако ще да ме измъчваш.
- Арасо, арасо.
Тогава Чаньол излезе от вкъщи. Той целуна Хея а тя му отвърна.
- Ахъъъм. - изкашлях се аз. Няма да ги оставя. - Имате ли да ми казвате нещо?
- Ние сме заедно.
- Да видях преди секунда. Винаги съм мислела, че аз ще си намеря гадже първа.
- Е, ти имаше. Но беше тъпак.
- Знам.
- Е ще тръгваме ли за даскало? - попита настоятелно Хея.
- Арасо. - казахме заедно аз и Чан и се спогледахме.

---------------------------------------------
Е хора, това е. Знам, че не е кой знае какво, но в следващата глава очаквайте драма. Съжалявам, че само тва измислих. Исках да напиша още ама трябва да е дълга колкото и другите глави 😂😂 ... Не забравяйте звездичката и коментара
💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜
💜💜💜 I PURPLE U 💜💜💜
💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜

What I Feel | JungkookWhere stories live. Discover now