What I Feel | Jungkook

7

Тръгнахме за училище, но преди да стигнем се сетих, че Хея не е на лятно училище и я питах защо идва с нас.
- Ще ви придружа до даскалото и ще ви оставя. - каза Хея и повдигна рамене. - А като свършите ще излезем на разходка с Чани.
- Пфф да, знам какво значи разходка. - извъртях очи.
- Айшшш не е това !!! Стига с тези мисли. - подсмихна се Чаньол.
- Еми, както кажеш. Няма да го превръщам в спор. Пък и стигнахме. - казах и погледнах училището.
Чан и Хея се прегърнаха, а аз изчаках. Чаньол дойде до мен, а аз започнах да го дразня :
- Ееее, какво станаааа. - погледнах го мазно аз.
- Какво? - даа не мисля, че беше виждал този поглед.
- Чан и Хея седят на дърво и ... - започнах да крещя с цяло гърло, но Чаньол ми запуши устата.
- Шшшт !!! Ако другите ще разбират не искам да го разберат от теб!
- Еми...както кажеш.
Влязохме в стаята и седнахме. Сетих се за Джънгкук. Огледах се в стаята и не го видях. Тогава излязох и отидох в коридора. Той беше там и говореше с групичката му. Той ме видя и отмести поглед. Разкара групичката си и отидох при него.
- Амм, за вчера...
- Да. Искам да забравиш всичко. За целувката и за всичко. Аз не съм такъв и няма да се променя. Не те харесвам и ти не ме. Просто искам да забравиш всичко.
- Добре.
Той отиде към стаята и аз седнах на пода с насълзени очи. Мислех, че не е такъв. Мислех, че съм видяла страна, която никой не е виждал. Мислех, че е различен. Но явно не. Той ще си остане същият задник. Изтрих си сълзите и отидох в стаята. Взех си чантата и казах на Чаньол, че си отивам вкъщи. Той видя, че съм разстроена и само кимна. Видях, че му беше гадно, но кълна се, че ако остана още малко тук ще се самоубия.
Излязох от училище. Тръгнах към вкъщи и си пуснах Stay на Blackpink. Това ми е любимата група.
Видях малко момиченце да плаче на улицата. Спрях музиката и отидох до него.
- Хей, защо плачеш? - беше уплашено. Горкото дете.
- Загубих се.
- Къде е мама.
- На небето. Тати също. Бате каза, че като порасна ще разбера какво стана, но до тогава мама и тате ще гледат отгоре.
- А къде е батко ти.
- На училище. Имам си бавачка и ме заведе на разходка, но я изгубих. - горкото момиченце.
- Ами хайде да я потърсим. - казах и избърсах сълзите ѝ.
Започнахме да търсим преди час, но не я намираме. Тогава момиченцето пак започна да реве.
- Знаеш ли адреса на къщата, в която живееш. - попитах.
- Не, но знам как изглежда.
Започнахме да търсим и обиколихме цял Сеул докато не се спряхме на една.
- Ето това е тя.
МОЛЯ! Това е къщата на Джънгкук. Как така!
- Но, но, но. - започнах аз.
- Какво?
- Брат ти е Джънгкук?
- Познаваш го?
- Д-да.
- Супер. Значи ще можеш да дойдеш у нас.
- Аа, не благодаря.
- Защо?
- Аа, нищо. Нямам време. Това е.
- Добре.
Отворих вратата и видях бавачката. Беше разтрявожена. Веднага дойде до мен и ми благодари. Поведе момиченцето на някъде, а аз си тръгнах.

---------------------------------------------
Еми хора ... Това е седма глава. Дано да ви е харесала. Надявам се, че да 😂😂.
Сигурно е скучна ама ... Стана една бузааа, ама както и да е
Не забравяйте звездичката и коментара ... *просене*
💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜I PURPLE YOU 💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜