Texting with my new (boy)friend

12

Емили:

Днес е Коледа. А именно деня, в който Джъстин ще изнася концерт в една от най-големите зали в Ню Йорк.  Преди 2 седмици ми изпрати пропуска заедно с шоколад в красиво опакована кутия.

Станах мързеливо от леглото. Влязох в банята, извършвайки обичайните си сутрешни процедури.

Пиша си с Джъстин вече повече от 3 месеца и ме е страх да се срещна с него. Защо?  И аз не знам. Просто не искам. Още е рано. Може да е супер известен певец, по който всички са хлътнали, но аз не съм от тях. Или поне не бях до преди месец.

Излязох от банята, заставайки пред гардероба. Прерових го целия и тъкмо се бях отчаяла когато видях розова пола, стигаща малко над коленете ми и бяла блуза с надпис 'OMG' с черни големи букви.  Облякох ги и извадих светло розови токчета от шкафа. Накъдрих косата си, оставяйки я пусната. Облякох черно кожено яке, излизайки от стаята си. Родителите ми заминаха при баба ми и дядо ми, а мен ме оставиха тук, така че не могат да ми кажат как съм се облякла и да го коментират.

Взех ключовете си, излизайки и заключвайки къщата ми. Влязох в гаража, качвайки се в колата си. Запалих двигателя и след 30 минути бях пред залата.

Щом намерих място слязох от колата, заключвайки я. Приближих се и бях посрещната от охраната, която очакваше всеки да покаже билета си. Джъстин ме предопреди за това. Извадих пропуска от чантата си, преди да го покажа на охраната.

"Добър вечер, госпожице Джонсън." Поздрави ме. "Господин Бийбър ви очаква след концерта." Информира ме. "Имате запазено място отпред." Посочих ми с ръка към залата, слагайки някаква лента на ръката ми.

"Благодаря за информацията." Усмихнах се влизайки.

Седнах на първи ред на място номер 64. Беше пред сцената и се виждаше чудесно. След няма и 40 минути залата се напълни с хора.

_________*2 часа по-късно*_________

Концерта свърши. Имах повече от 30 сторита в личния си профил. Излязох от залата и бях опътена от милия охранител на къде да отида. След няколко объркани врати най-накрая намерих правилната. Влязох в нея и видях Джъстин да седи с гръб към вратата и да гледа телефона си.

Извадих моя от джоба си и видях съобщение от него.

My King 😍:
Хей, Ема!
Надявам се да не си се отказала да дойдеш.
Ако четеш това и си дошла. Къде си?

My Princess 🥰:
Точно зад теб, глупчо.  😊😂

Прочете го и се завъртя на стола си.

"Хей, ъм... Здравей, Ема." Поздрави ставайки от стола си.

"Здравей, Джъстин." Размърдах се, усмихвайки му се.

"О боже.... момичето което ме измъчвай 3 месеца седи пред мен." Приближи се до мен, прегръщайки ме.

"Ммм... упорит човек съм и спазвам това, което съм казала. А кажа ли, че няма да пратя снимка значи няма." Засмях се.

"Е, радвам се да те видя на живо." Засмя се. "Ъм... Искаш ли да отидем на вечеря някъде?" Предложи.

"Само не бъди толкова притеснен около мен." Засмях се. "И да, бих излязла с теб на вечеря." Усмихнах се.

____________________________________