Texting with my new (boy)friend

25

Джъстин:

"Ема?" Момичето седеше в коридора взирайки се в нещо, поставила ръка върху устните си. "Ехо, Ема." Изправих се от леглото, приближавайки се към нея.

Погледнах през рамото и в съседната стая, виждайки майка ѝ, която седеше на колене на земята, до тялото на баба ѝ.

"Джъстин, моля те извикай баща ѝ. Дори и да спи кажи му че е много спешно." Сълзи се стичаха по лицето ѝ.

Минах покрай Емили, почуках на вратата на стаята до тази в която ние бяхме, след което отворих врата.

"Господин Джонсън, жена ви ви вика, нещо се е случило с майка ѝ." Той седеше на леглото, държейки книга в ръката си.

Бързо се изправи от леглото, излизайки покрай мен от стаята им. Влезе в стаята при жена си, клякайки до нея. Постави пръстите си на врата на жената, лежаща на коленете на жена му.

"Има пулс, жива е." Погледна към жена си. "Джъстин, вкарай Ема в стаята."

Погледнах към нея, а тя все още седеше и се взираше в майка си в стаята. Хванах ръката ѝ, дърпайки я за да влезе в стаята, затваряйки вратата след нея.

"Ей, всичко е наред." Прошепнах, хващайки раменете ѝ.

"Не, не е." Отдръпна се от мен. Взе якето си, обличайки го.

"Къде отиваш?" Хванах ръката ѝ, но тя ме отблъсна. Взе телефона си прибирайки го в джоба си.

"Някъде." Взе ключовете за колата си.

"Искаш ли да дойда с теб?" Тя вдигна рамене. Приех това за да. Взех якето и телефона си, излизайки след нея. Пред къщата вече имаше спряна линейка и двама човека тичаха към къщата.

Явно Ема не обърна голямо внимание на това и просто се качи в колата си. Седнах на седалката до шофьора, закопчавайки колана. Ема запали двигателя и се огледа по улицата преди да се включи в движението. Усили музиката в колата си и просто шофираше без посока. Може би 30 минути по-късно спря на брега на река. Угаси двигателя и всичко потъна в тишина. Прибра колене към тялото си и постави глава върху тях.

Телефона ѝ, който бе поставен на таблото позвъня, а тя просто вдигна поглед, поглеждайки името на екрана. Не вдигна. Просто изгаси екрана и отново върна глава на коленете си.

"Баба е един от най-скъпите ми хора..." Промърмори. "Израснах с нея."

"Ема..." Промърморих, поставяйки ръка на рамото ѝ.