Texting with my new (boy)friend

19

На следващата сутрин.

Емили:

"Добро утро, Ем." Джъстин постави ръката си на бедрото ми щом се размърдах.

"Добро утро, Джей." Усмихнах му се, притискайки гърба си към гърдите му.

"Как спа?"

"Аз трябва да те питам същото." Засмях се. "Ти си в моето легло, не аз в твоето."

Джъстин се засмя, отдръпвайки разпиляната ми навсякъде коса.

"Ти си най-странното нещо, което ми се е случвало." Завъртях се към него, поставяйки ръката си на гърдите му.

"Има толкова много момичета, които биха искали да са на твое място сега." Погали бузата ми, усмихвайки се.

"Знам." Засмях се и притиснах челото си към неговото.

Моментът на тишина и взиране в очите на другия беше развален от звъненето на телефона ми. Джъстин се протегна зад него, взимайки телефона от шкафа, подавайки ми го.

"Мама е." Надигнах се, придържайки завивката към гърдите си. Подпрях гърба си на студената табла на леглото, плъзгайки пръст по екрана.

"Хей, хей." Татко започна весело, което ме накара да свия веждите си в объркване.

"Ъм.. здравей, татко?"

"Нали вчера взе полата на майка ти..."

"Да, и?"

"Не намери ли и нещо друго?" Можех да усетя усмивката му.

"Но, но трябваше ли?"

"Дааа." Засмя се. "Искам после да се върнеш в стаята и да си намериш подаръка. В десния ъгъл на гардероба."

"Само това? Мислих че ще ми дадеш някоя загадка, която трябва да реша за да го намеря..." Джъстин се засмя на обърканата физиономия, която направих.

"Не и тази година."

"Добре ще го потърся след малко."

"Чао, миличка."

"Чао, тате." Усмихнах му се, затваряйки телефона, оставяйки го на шкафчето зад мен.

"Трябва да ставам." Погледнах към Джъстин, прибирайки коленете си към тялото.

"Вземи си душ преди да правиш каквото и да е." Усмихна се към мен, изправяйки се от леглото ми.

"Ела с мен." Той повдигна веждите си към мен. "Да. Е само ако искаш. Не те карам на сила." Засмях се.