Texting with my new (boy)friend

13

Излязохме от залата и бяхме посрещнати от охраната на Джъстин. Качихме се в колата му, която беше паркирана близо до входа.

"Ти дойде до тук с какво?" Попита.

"Колата си." Отговорих.

"После ще те върна да си я вземеш."

"Добре." Усмихнах се, закопчавайки колана си.

Джъстин направи същото преди да запали двигателя. Явно охраната му не го карат където той иска ами вместо това той сам кара.

Подпрях ръката си на дръжката на вратата, след което подпрях главата си на нея. Загледах се през прозореца и не разбрах кога сме стигнали.

Джъстин слезе от колата, заобикаляйки и отваряйки вратата за да сляза.

"Благодаря!" Промърморих, слизайки.

Влязохме в красиво окрасен ресторант в черно и лилаво. Седнахме на маса в края на ресторанта близо до радиатора.

След минута сервитьорката дойде, донасяйки ни менюта. Благодарих и, събличайки якето си. Наблюдавах очите на Джъстин как следяха всяко едно мое действие.

Разгърнах първата страница на менюто, разглеждайки напитките. След 10 минути разглеждане на останалата част от менюто си избрах порция спагети. Джъстин от своя страна избра да яде пица и решихме да разделим порция пържени картофи.

Сервитьорката взе поръчката ни и се отдалечи.

"Е, Ема. Как си прекара на концерта?" Попита Джъстин.

"Добре. Благодаря, че беше толкова мил да ми дадеш пропуск за да се видим."

"Аз трябва да ти благодаря, че дойде." Засмя се. "И ме удостои с честа да се видя с теб."

"Ммм... ако не беше ми харесал една снимка и една приятелка не ми беше показала профила ти, нямаше да си пишем. Нито пък да се видим." Облегнах се на стола си, крастосвайки краката си.

"Това да не е онази приятелка която ти досаждаше заради гаджето си, с което после скъса?"

"Здобриха се. По Коледа ставали чудеса. Е явно тяхното е било такова."

"И за какво се скараха ако не е тайна?"

"Една кучка пускаше слухове, че е спала с него и тя и повярва." Отметнах кичур коса от лицето си.

"Радвам се, че са се оправили. Какво мислиш да правиш след като завършиш училище?"

"Тъй като това наближава мислих доста. Но не измислих нищо." Засмях се. "Мислех да кандидатствам в колеж и да си намеря работа като учител по танци. Но още не съм решила дали ще е така."

"Сега си последна година в училище?"

"Да."

"Чакай малко. Ти си на 17. Ако не се лъжа."

"Да. Просто тъй като рождения ми ден е сега януари месец, родителите ми са решили, че трябва да започна училище по-рано." Завъртях очи.

"Интересно." Сервитьорката, дойде, носейки храната ни.

"Нещо друго ще желаете ли?" Попита ни.

"За сега не. Благодаря ви!" Усмихнах и се.

"Не вярвах, че си толкова учтива, съдейки по това което си писахме." Самодоволна усмивка намери място на усните му.

"Такава съм. Пред хората съм мила и добра, но само някой хора знаят какво се върти в главата ми. И ти имаш честа да си един от тези хора." Засмях се, отпивайки от чашата с вино.

"Един въпрос. Онази седмица някой видя ли какво си пращахме?" Попита, засмивайки се.

"Ъм... Не. Същност почти. Само най-добрата ми приятелка, но не го е коментирала."

"Добре."

"Ако беше го коментирала щеше да е много неловко." Засмях се.

Остатъка от вечерята ни премина в разговори. Накрая спорихме кой да плати и след повече от 10 изиграни игри на 'камък, ножица, хартия' той победи.

"Това беше най-забавната вечеря на която съм била." Казах, качвайки се в колата му.

"Сигурен съм, че е заради играта кой да плати сметката." Засмя се.

"Ммм... Не само. Смях се истински за първи път от много време." Признах си.

"Защо така?" Попита, запалвайки двигателя на колата си.

"Просто не знам. Обикновенно се преструвам, че ми е забавно, така че това трябва да е плюс за теб, че си накарам да ме разсмееш."

"Явно имам добър вкус за шеги." Спря на светофара, обръщайки главата си към мен.

"Няма съмнение в това."

_______________________________