Texting with my new (boy)friend

14

Емили:

Едно позвъняване на вратата. След миг се чу и второ. Помислих, че сънувам и затова се обърнах на другата страна. Звъненето продължи, принуждавайки ме да стана и да видя какво става.

Днес е деня след Коледа или с цифра казано 26 декември. А часът е 11:30 по обяд.

Чакай малко. МАМКА МУ! Джъстин щеше да идва. И това звънене не е сън. Това е Джъстин. Пред вратата.

Станах колкото се може по-бързо, излизайки на бегом от стаята си. Стигнах до входната врата преди да я отворя с гръм и трясък.

"Добро утро, поспаланке." Подразни Джъстин.

"То е добър ден вече, но няма значение. Без да искам се успах и... просто влез и изчакай 20 минути да се оправя." Дръпнах се от врата, правейки му път да мине. "Влез в дясно и седни. Ще дойда след малко."

"Не бързам. И ти недей." Вдигна рамене, влизайки в стаята в дясно.

Качих се набързо в стаята си, отваряйки гардероба. Извадих си тъмно сини скъсани дънки и чисто черен топ след което ги облякох.

Влязох в банята, измивайки зъбите си. Тъкмо излязох, когато Джъстин влезе в стаята ми.

"Какво под стой и изчакай не разбра?" Вдигнах вежди, слагайки ръцете си на кръста.

"Беше ми скучно." Вдигна рамене, подпирайки се на рамката на вратата.

"Тогава влез, седни. Настани се удобно." Посочих му към леглото си преди да тръгна към шкафа с гримовете си.

"Имаш красива къща."

"Благодаря, предполагам." Засмях се, изваждайки очната линия и спиралата от шкафа.

Седнах на земята пред огледалото, гледайки как Джъстин следи всяко едно мое движение в огледалото. Сложих си очна линия, уверявайки се, че се е получило както трябва. След това сложих и от спиралата преди да си сложа червило.

Сресах косата си, тананикайки си някаква песен докато Джъстин седеше и ме наблюдаваше.

"Та за това. Искаш ли да идем на кино?" Развали тишината.

"Може." Оставих четката за коса на бюрото си. "Готова съм."

"Да тръгваме?"

"Само че първо ще минем през залата за танци, която е наблизо. Трябва да дам листите за записването ми там."

"Ще танцуваш?"

"Ъм... Да." Засмях се, взимайки телефона, портмонето и листите.

"Била си сладка като малка." Посочи снимката на нощното шкафче.

Бях облечена с  костюм от гимнастиката, на която ходих  и бях на около 6 и имах сълзи на очите. Това беше може би и първата ми загуба в нещо.

*Изиграх си съчетанието почти без грешка. Щях да падна само веднъж и то беше само защото се спънах на  килимчето, но се опитах да го прикрия като го направя част от съчетанието.

Обаче нещо не се е харесало на журито. Помня, че бях една от първите, които загубихме с най-добрата ми приятелка. Аз го приех по възможно най-лошия начин. Докато Кейт.... е тя се радваше, че е участвала в състезание и не и пукаше, че е загубила.

Мама ни накара да ни снима. По лицето ми имаше още сълзи въпреки това, че треньорката каза, че няма значение дали си загубил или спечелил. Важното е, че си опитал. Седях в скута на татко сигурно 30 минути докато се успокоя и да не плача повече.*

А ако се чудите кой спечели. Една кучка. Ако тогава не е била такава, то сега е. И за нещастие е в моя клас. Всеки път когато се изправя в караница срещу нея ми напомня за тази загуба.

Снимката седи до леглото ми заради майка ми. За да може да ми напомня след тази загуба какво съм постигнала.

"Емили." Извика Джъстин.

"Ъм... съжалявам. Замислих се."

"Тръгваме ли?"

"Да."

Взех ключовете и маратонките си преди да изляза от стаята си, следвана от Джъстин. Обух се и си облякох якето преди да излезем. Заключих и се качихме в колата на Джъстин.

Казах му адреса на залата за танци и след 5 минути бяхме там. Казах му да ме изчака в колата докато вляза и оставя листите.

__________________________________