Texting with my new (boy)friend

16

Емили.

"Ако искам да те изчукам в съблекалнята?" Самодоволна, игрива усмивка се намери на устните му.

"Аз няма да ти позволя." Засмях се, избутвайки го от мен. "Ако обичаш излез."

"Ако не обичам?"

"Ще заобичаш." Ударих ръката му, бутайки го да излезе.

Преоблякох се, взимайки дрехите, които пробвах. Платих ги на касата и с Джъстин излязохме от магазина.

"На къде сме сега?" Попита.

"Да идем да хапнем нещо?" Предложих.

"Добре." Усмихна се.

"Хайде тогава."

...

"Ема. Земята до Ема." Размаха ръка пред лицето ми.

"Ъм... съжалявам. Загледах се."

"Да си ходим?"

"Искаш ли да дойдеш вкъщи. Родителите ми ги няма."

"Добре." Кимна, усмихвайки се. "Да тръгваме?" Предложи.

"Само да отида до тоалетната."

"Ще те изчакам в колата. Знаеш къде да я намериш."

"Добре, вземи ми чантата."

...

"Влизай. Знаеш вече вратата." Засмях се, влизайки след него. "Отивам до стаята си. Връщам се след малко."

Джъстин:

Влязох в познатата ми от по-рано стая, сядайки на дивана в средата на стаята.

Ема се върна, държейки телефона до ухото си.

"Да мамо. Добре. Разбрах. Да. Вкъщи.' Завъртя очите си. "Да мамо, уча. Добре. Чао." Отдели телефона от ухото си.

"Прекрасен разговор." Засмях се.

"По-добър никога няма да бъде. Е Джей, разкажи ми нещо за себе си..."

"Ъм... какво за мен?"

"Не знам. Нещо."

"Отвори уикипедия."

"Хаха. Много смешно." Стана от мястото си, тръгвайки на някъде. Станах след нея, последвайки я.

Влезе в кухнята, а аз влязох след нея. Хванах я за лакътя, обръщайки я с лице към мен и сливайки устните ни. Тих стон напусна меките и устни. Повдигнах я така, че да може да обвие краката си около кръста ми.

Поставих я да седне на плота, отделяйки устните ни. Долепих ги отново този път влагайки повече страст.

Чу се звънеца на входната врата, което ме накара да се отдръпна от нея.

"Очакваш ли някого?" Попитах.

"Не. Никой." Слезе от плота, тръгвайки към вратата. "Стой тук и не се показвай." Инструктира ме.

Излезе през вратата. След секунда се чу завъртането на ключа и отварянето на входната врата.

"Боже мой момиче. Била си на концерт на Джъстин Бийбър." Чу се писъка на момичето, стоящо на вратата.

"Замълчи подяволите. Влез вътре."

"Ема..." Писъка и отново се чу в цялата къща.

"Успокой се. Искаш ли да те запозная с момчето, с което си писах?"

"Пускаш момчета тук?"

"Не не. Добре де. Да. Но мълчи. Не си го срещала тук."

"Нито дума."

"Ела." След секунда влязоха в кухнята. Имах кратката възможност да огледам момичето вървящо до Ема.

Момичето не беше много високо, но не и много ниско. Косата ѝ бе разпиляна по раменете ѝ и беше облечена със скъсани дънки и пуловер.

"О боже мой." Изписка.

"Джъстин, приятно ми." Подадох ръката си напред, усмихвайки ѝ се.

"К-Кейтлин." Заекна, хващайки ръката ми.

"Приятно ми е, Кейтлин." Дръпнах ръката си.

"Е Кейт. Запозна се с момчето с гифовете."

"Момиче... ти си си писала такива неща с известния идол на милиони хора... Искам да имам твоя късмет..."

______________________________________