Love and curse

~ 1 ~

Кая

Беше тъмно. Светкавици раздиряха небето, а гръмотевиците смесени със звука от пороя, изсипващ се върху главата ми, създавяше една прекрасна симфония, подсказваща, че може би не трябваше да тичам под дъжда посред нощ без чадър. Не, че решението бе мое. Главните бойци и управници в Агенцията ме бяха пратили на мисия и не бе ниак лекомислена. Самата задача не бе трудна. Трябваше да намеря две момичета и да им сложа чип, който им разкрива реалността, а не маскарада създаден от църквата. По-сложната или по-скоро досадната част, бе, че се налагаше да отида от столицата Илейзия до едно от провинциалните градчета, Гловеуоркс, известно като единственото място в страната, на което виреше момината сълза, чиито етерични масла се използваха за премахване на болката от изгарания. Поне това ми бе известно. Възможно е растението, да има други свойства, но те се изучават от лечителите. За да стигна до градчето трябвше да предмина през половината територия на страната и то без свръхскоростната ми кола, защото моят уж наречен партньор, с когото работех в екип обикновенно, ми изпържи управлителния панел, упражнявайки огнена магия. Да точно така, магия, забраненото оръжие. Всички в агенцията я използваха. Не бяхме съгласни с управлението на църквата и смятахме да променим това със силта която ни се полагаше. Всеки имеше магия във себе си и според мен всеки имаше право да я използва.

Бурята бе стихнала, а дъжда почти спрял. Слънчевите лъчи бавно си пропрявяха път през сивите облаци, позволявайки ми да видя по ясно къде се намирах. Тъкмо бях навлязла в градчето, преминавайки през гората. В тази част повечето от къщите бяха порутени или едва крепящи се. Колкото по-навътре се отиваше, толкова повече външния вид на сградите се подобряваше. В края на градчето даже имаше и няколко апартамента, които бяха характерни за гоемите градове.

За да изпълня задачата си щях първо да се консултирам с човека, който бе връзката ми с този град. Всеки агент бе в група с някого и всяка група отговаряше за определена територия от стрната. Преди истинските мисси трябваше да обиколим местностите събирайки съюзници на агенцията, които да ни снабдяват с информация. За щастие магазинът, който търсех не бе далеч и след няколко минути стоях точно пред него,"Оръжия и експлозиви".

Влязох вътре, чувайки дрънченето на звънчетата, поставени над вратата. Това ме подразни. Беше доста рано, а и магазин като този не бе разпространен или добре приет. Хората можеха да заподозрат нещо.