Love and curse

~5~

Кая

- Кая готова ли си? - чух Ейдън да вика.

- Почти  отвърнах и продължих да събирам джаджите в кафяваа си кожена чанта.

Имах електрошок, сгъваеми мечове, камшици и остриета, елексири за възтановяване на силата, за зарастване на рани, за поправка на оръжия. Имах и няколко отрови, за всеки случай. Не бяха толкова силни, но пак вършеха работа.

Бях облечена в тъмнотюркоазената си униформа с високи ди коляното себристи ботуши на ток и колан в същия цвят. Косата ми бе вързана на висока опашка, като бях оставила два кичура да оформят лицето ми. Също така носех сребърни обеци с формата на светкавица и с тяхна помощ можех да освободя магията си.

Надявах се да нямаме никакви проблеми по време на мисията. Проверих дали бях приготвила всичко и се затичах към колата на Ейдън. Качих се и си закопчах колана.

- Защо се забави? - попита ме запалвайки колата.

- Приготвях всичко - отвърнах

- Какво толкова приготвяше?

- Оръжия, елексири, отрови...

- Отрови? Кая отиваме в света на духовете. Това няма да ти трябва.

- Не знаем дали е така.
Не бях в настроение да се разпрявям с него сега. Трябваше да си изпълним мисията възможно най-бързо. Също не мислех, че се бях излекувала напълно, но нямаше да му го кажа. Не исках да го тревожа. Също така наистина исках да изпълня тази мисия.

- Успявала ли си да отровиш дух някога. Те са мъртви...

- Но полудуховете не са - отвърнах поглеждайки го строго - Предпазните мерки никога не са изишни. Няма ли да тръгнем най-сетне.

Не ми беше приятно да му говоря така, но наистина нямахме много време.

- Ъм Кая, сигурна ли си, че искаш да дойдеш. Мога да се справя и сам. Все пак до преди няколко дена беше болна.

- И? Това няма да ме лиши от възможността да видя майка си. Не се знае, кога ще е последният ми път с нея - отвърнах накрая.

Майка ми бе дух, което означаваше, че имаше недовършена работа на Земята и когато задачата бе изпълнена тя щеше да намери покой прехвърляйки се съответно в Рая или Ада, но по мое мнение тя беше добър човвек и вероятно златните порти на Рая щяха да се отворят за нея. Проблемът беше, че не знех колко още време ми оставше с нея и нямаше да пропусна възможността да я видя.