Love and curse

7

Ейдън: 

Беше рано сутринта. Вървях към лечебницата при Пам. Бе ме помолила да й събера билки от градината и да й ги занеса. Извднъж телефонът ми звънна. Погледнах кой беше. Ако бях запомнил добре, номерът беше на Даниел Милър. Вдигнах и продължих да вървя към лечебницата.

Ало - отвърнах.

Кой си и защо се свърза с мен? - бе отговорът.

Хм, не увърташе изобщо. Беше директен. Нямаше лошо. Това само щеше да подпомогне учебният процес.

- Името ми е Ейдън - отвърнах - ?Свързах се с теб и Надя, заради способностите ви.

Обмислях внимателно какво щях да им кажа. Трябваше да ги спечелим на наша страна.

- Какво способности и какви са тези измишльотина за църквата и магия...

- Истина е. Може да прозвучи странно, но вие също притежавате магически сили. Според моите проучвания, магията на твоето семейство и това на Надя, е доста силна.

- Значи ни казваш, че и ние притежаваме магия и се свърза с нас заради това.

- Да. Трябва ни вашата помощ, за да спрем църквата, докато още можем.

- Наистина ли мислиш, че се връзва на тези глупости. Номерът ти, не се получава. Не ме търси повече.

След това разговорът бе сложен на пауза. Не знаех как щях да ги убедя. Не ми вярваха. Мислеха, че е телефонна шега. Как трябваше да реагирам.

Междувременно стигнах до лечебницата и подадох билките на Пам.

- Какво се е случило, изглеждаш угрижен - попита ме, повдигайки глава от ханчето, в което счуквале билките.

-Помниш ли, че ти казах как с Кая събираме отбори за да ги обупим как да използват магията.

- Да. Не намирате хора ли?

- Не, не е това. Намерихме хора, които се оказаха част от семейството на Кая. Имала е братовчедки. Майка й говори с едната от тях, а аз се свързах с другата и гаджето й, но не ми вярват. Мислят, че това с магията е номер.

След това се свлякой на земята ижщ прокара пръсти през вепбо разрошената си коса.

- Не знам какво ше правя. Ако се присъединят към Агенцията планът ни ще работи, а и Кая ше види роднините си. Не мога да я разочаровам.