Love and curse

~4~

Рос

Алармата ми звънна, изваждайки ме от съня ми. Спрях дразнещия звук, обтегнах се и станах да отвеся пердетата. Жълтозелената светлина проникна в стаята ми, позволявайки ми да видя какво се намира пред мен и да не се блъсна в нещо. Не ми беше нужна свтлина. Мракът бе мой другар. Не беше изненадващо, все пак бях почти пълен демон.Бях създаден, за да бъда зъл, унищожавайки всичко добро, изпречващо се на пътя ми, въпреки, че все още бях човек.

"Не, не не съм зъл." - мислех си.

Нямаше да позволя на другото ми аз да ме контролира. Бях при господаря на мрака само защото исках да намеря брат си. Бяха ми обещали да получа магия, с която да защитавам семейството си. 

"И защо си мислиш, че ще получиш магията" - обади се другото ми аз в главата ми. "Аврелий е по-зъл от теб. Той ще стане дясната ръка на Господаря, а не ти."

"Няма да стане, така" - отвърнах му мислено - "Господарят знае, защо заслужавам силата му и ще ми я даде"

" Но Аврелий е по-зъл, затова ще е по-добър помощник. Но ти можеш да го надминеш, ако се вслушаш в съветите ми"

" Не мисля така. Ще се спрявя от там"

Понякога другото ми аз ме дразнеше. Опитваше се да ме контролира. Бе се появил, отккто бях в Ада, но не знам защо и как да го махна. Според господаря беше , защото мбях получил част от неговата магия, за да мога да оцелея, заради човешката си същност. Надявах се, след като се върна пак на Земята, Рос номер две да се махне и да си остана само аз.

Целият този разговор се бе осъщвствил в главата ми, докато аз подреждах стаята. Бяхотвесил пердетата повече и забърсвах прахта от мбелите. Опитвах се да направя мястото, колкото се може по-малко страховито. Не знам от кога бях подреждал. Другото ми аз контрилираше по-голямата ччаст от ума ми, от доста време. Понякога се продължаваше така със седмици.

Извднъж чух почукване и отидох да отвор вратата. Пред мен стоеше демон-слуга.

- Господарят иска да Ви види - каза ми с пискливо гласче

- Благодаря, е ме усведоми. Веднага ще отида. Знаеш ли, за какаво ме търси?

- Не зная сър

- Добре. Освободен си.

- Благодаря Ви сър - след тези думи слугата се затича по коридора, а аз се запътих към замъка на господаря. Живеех в близост со него в малка сграда изградена от кости. Всичките сгради бяха такива.