-Моля пътник две хиляди и тридесет да побърза за врак Сеул - Йончон.
-Отново ли ще закъснееш Юнги?- промърмори под носа си младият журналист. С един куфър под ръка и сак в другия с бързи крачи се бе отправил към вход 6А, от където тръгваше влака му.
След не повече от 5 минути вече се намираше пред една врата от купето в което трябваше да влезе. Изкара билета и паспорта си от джоба на дънките си, и ги подаде на работника.
-Мин Юнги? Само вас чакахме.- проговори мъжа и направи път на журналиста, а зад него се появи и една жена, която щеше да го опъти до стаята в която се беше настанил доктор Ун, заедно с оператора.
-Приятен престой в първа класа.- с усмивка, жената се поклони примерно. Юнги отвърна на поклона, а след това тя се завъртя на токчетата си и продължи по пътя си.
Чернокосото натисна дръжката, като навлезе бодро навътре. Стаята не беше нищо особено. Струва си за престой пет часа в нея. Малка, с набутани четири легла, от които на едното се бяха настанили двамата младежи. Доун бе заговорил в захлас пред камерата, но щом съзря новодошлия колега се усмихна и се изправи, покланяйки се.
-Здравейте.- проговори със спокоен глас на Юнги, хвърляйки багажа си на едното легло. Просна се измарено на леглото, а то изкърца силно.
-Внимавай да не пропаднеш.- подметна очния лекар и се засмя. Точно с неговите думи и влака потегли. Явно наистина са чакали само Юнги.
YOU ARE READING
ᵂᴬᴷᴱ ᴹᴱ ᵁᴾ
FanfictionПарк Джимин е жител на Северна Корея. Един от многото северно корейци, които живеят извън столицата и се опитват да оцеляват. Живее с майка си в ад. Страда от слепота с едното си око, а майка му е тази, която му помага в този така труден живот. Ето...
