- Ще ви помолим в четвъртък да дойдете подготвени за операцеята.- загавори с равен глас Сокджин, продължавайки да хвърля погледи към резултатите на Джимин и погледна ръчния си часовник, остановявайки, че нямат почти никакво време, а остават още четирима човека.
Джимин се изправи и с наведена глава застана до майка си, която задържаше сълзите си и се усмихваше широко.
Майката се поклони наколко пъти, последвана и от сина си. Двамата доктора отвърнаха на този жест и с усмивки изпратиха жената до вратата, водеща към скромния кабинет на Шуга, където беше журналиста, разположил се на стола зад бюрото си.
Щом ги видя, Юнги се изправи и с малка усмивка, запътвайки се към тях.
-Надявам се, че са ви приели.- проговори мъжа, а госпожата се запъти към двете снимки закачени на стената, сядайки на колене, напълно игнорирайки чернокосото. С ъгълчето на окото си гледаше към северно корейският войник, който отвръщаше на погледа й доста заплашително.
-Благодарим ви Ким Ченън! В-вие п-помагате на сина ми! Вие с-сте нашия бог и спасител!- започна тя, навеждайки се няколко пъти, а между временно, Джимин се настани до нея, следейки движенията й. Последния поклон се задържаха по-дълго време и най-накрая се изправиха, тръгвайки към изхода. Жената вървеше прен сина си, а журналиста като един истински джентълмен, отвори вратата на двамата пациенти. Хаджин пристъпи през прага, а по-малия се спря и на бързо се повдигна на пръстчета, заставайки в близост до журналиста.
-Аз благодаря на вас.- прошепна младежът и се отдръпна, усмихвайки се мило. Щом забеляза войника зад фигурата на журналиста, усмивката му угасна. С уплаха той излезе от помещението, а по големия остана стаписан.
"Този глас..."
YOU ARE READING
ᵂᴬᴷᴱ ᴹᴱ ᵁᴾ
FanfictionПарк Джимин е жител на Северна Корея. Един от многото северно корейци, които живеят извън столицата и се опитват да оцеляват. Живее с майка си в ад. Страда от слепота с едното си око, а майка му е тази, която му помага в този така труден живот. Ето...
