Парк Джимин е жител на Северна Корея. Един от многото северно корейци, които живеят извън столицата и се опитват да оцеляват. Живее с майка си в ад. Страда от слепота с едното си око, а майка му е тази, която му помага в този така труден живот.
Ето...
Момчето натисна червеното копче на дистанционното и голямата плазма отново бе завзета от черния цвят.
-Юнги, гладен ли си?- от кухнята се чу мекия глас на гаджето на момчето. Без да се замисля чернокосото скокна от дивана и на бегом тръгна към кухнята, от където се носеше сладка миризма.
Мин връхлетя в стаята и забеляза момчето, което беше с гръб към него и голяма усмивка се показа на лицето му. Бавно се приближи към него и го прегърна в гръб, облягайки главата си на рамото му.
-Все пак се научи как да готвиш от мъфините по моя рецепта?- чернокосото следеше движенията на приятеля си и се усмихна щом видя сладките украшения, които поставяше върху туко-що изкараните от фурната мъфини.
-Научих се от най-добрия!- щом приключи с украсяването и на последното мъфинче, момчето се обрна към другия, обвивайки ръце около врата му.
-Ах, Джимин! Поласкан съм!- Юнги се засмя и слепи устните си с тези на по-малкия, в един приятен и за двамата танц изпълнен с любов.
the end;;
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
