𝙱𝚛𝚘𝚔𝚎𝚗

•6•

             •две седмици по-късно•
През това време нещата не се промениха много. Ти все още се държеше студено с Те, но той не се отказваше от целта си. Вярваше, че все някога ще спечели твоето приятелство. Всяка сутрин оставяше закуската и мила бележка пред вратата ти, тъй като не искаше да те притиска да ядеш с него. Ти опозна Техьонг доста и разбра, че той е мило момче. Малките жестове, който правеше за теб, показваха голямата му загриженост. Въпреки това, не му имаше пълно доверие и продължаваше да го отблъскваш.
   Поредна сутрин, в която те събуди почукването на вратата ти. Ти я отвори, но този път вместо обичайната закуска, пред теб лежеше голяма кутия с панделка и картичка..
"Намерих това близо до имението...Беше самотно и реших, че може да му правиш компания"

Ти повдигна бавно капака на кутията и от нея веднага изкочи малко куче с мека козина и лъскава каишка, на която се четеше "Йонтан"...Ти го наблюдаваше със суров поглед, докато то се приближаваше плахо до теб. Щом беше достатъчно близо, животното те погледна сякаш се опитваше да ти каже нещо. В очите му се четеше страх, а това внасяше странна емоция в сърцето ти...В следващия момент ти се протегна плавно и хвана кучето в ръцете си. Внесе го в стаята и го постави на леглото.
"И теб са те изоставили, нали?" започна да му говориш със студен тон "Добре дошъл в клуба, малкия"
Внезапно чу скимтене, което те остави леко шокирана. Погледна към Йонтан и забеляза, че той се отдалечава от теб с изплашено изражение.
"Няма нужда да се страхуваш...Не бих те наранила. Ти си като мен, нямаш си никого, сам си. Но може би аз мога да съм твоята опора. Знам, че живота е една непрестанна битка в която трябва да си твърд, за да оцелееш. Щом аз успях да го направя и ти ще можеш. Просто имаш нужда от подкрепа, малкия-рамо на което да се облегнеш и зад което да се скриеш. Вярвай ми, няма да те изоставя, Йонтан!" каза му, но този път гласа ти беше различен. Чувстваше се нежност и загриженост. Това някак успокой създанието и то отново отиде при теб. От устните ти се изплъзна малка въздишка, а след това ръката ти започна да милва нежната му козина. Стоя така известно време докато накрая, направи нещо, което дори ти самата не очакваше. Наведе се и целуна нежно главичката му, а след това на лицето ти се изписа малка усмивка. Щом се осъзна веднага я прикри и отново постави студената си маска.
"Ще те пазя, Йонтан...Обещавам" прошепна му и след това легна на леглото до него. Нещото, което не подозираче бе, че вратата още стоеше отворена. Техьонг наблюдаваше всичко с изумление. С леки крачки се отдалечи от стаята ти и влезе в своята.
"Корава и студена отвън, мила и чувствителна отвътре....Точна както предполагах" проговори той с усмивка.