𝙱𝚛𝚘𝚔𝚎𝚗

Broken 1

              •Ретроспекция•
Беше обикновена петъчна вечер. Мрака покриваше улиците и наоколо цареше тишина, докато четири фигури не промениха това...
"Браво Хоши, благодарение на теб изпуснахме прожекцията! " 
"Вината не е моя!!!"
"Ами тогава кой е виновен? Доколкото си спомням, ти беше този, който загуби билетите" 
"Знаеш, че съм разсеян...Не трябваше да ги поверяваш на мен" 
Двете момчета продължаваха да спорят пред киното, когато...
"ХОШИ, ВЪРНЪН ДОСТАТЪЧНО!!! ПИСНА МИ ОТ ПОСТОЯННИТЕ ВИ СПОРОВЕ!" 
"Съжаляваме Уенди"  отговориха й те
"Ъм...ясно е, че няма как да гледаме филма днес...по обясними причини. Тогава какво ще правим" попита доста познат глас...Техьонг?
Останалите се спогледаха и се усмихнаха дяволито...
"Защо не си направим вечерен пикник"
"С пица"
"Която ТИ да платиш" 
"С приятели като вас, спестяванията ми са застрашени постоянно. Хубаво, ще отида до близкия ресторант, а вие чакайте тук" каза им Те и тръгна към желаното място. Тъмнината обгръщаше всичко и единствената светлина идваше от  Луната над него.  Щом стигна до сградата забеляза голямата опашка от хора чакащи за същото нещо"Ще остана тук повече отколкото предполагах" прошепна си той с въздишка...
•През това време•
"Трябваше вече да е тук! Защо се бави толкова, ГЛАДЕН СЪМ" викаше с детски глас Върнън
"Те, ако ме чуваш...където и да си....Моля те, донеси храна на този идиот! Не мога да понасям оплакванията му и минута повече" започна Хоши "Ще направя всичко, само го накарай да млъкне" 
"ИСКАМ ХРАНА" 
"ВЕЧЕ РАЗБРАХ ТОВА"
"Не отново" промърмори Уенди и ги погледна заплашитено, което накара и двамата да замълчат"Сигурна съм, че Техьонг ще дойде скоро"
Докато тримата си говореха, луксозна кола спря на метри от тях. От нея излязоха няколко мъже облечени с черни костюми, носейки маски на лицата си.  Те  се приближиха към приятелите...
"Хей, аз ли си въобразявам или тези гледат право към нас" попита тихо Хоши 
"Мисля, че трябва да си тръгваме" предложи Върнън, като усети един от непознатите да хваща рамото му. Той опита да се измъкне, но бе упоен и падна на пода. 
"УЕНДИ, БЯГА-" преди да успее да довърши, другото момче също загуби съзнание..
След като и тримата бяха приспани, непознатите ги качиха в колата. Отавиха малко писмо на студената земя и тръгнаха в незнайна посока. 
             •В ресторанта•
Макар дългите минути на чакане, Те най-накрая взе храната за приятелите си и излезе от сградата. Ходеше по самотните пътища на града, държейки топлата пица. Щом стигна на уговореното място, с изненада разбра, че Уенди, Хоши и Върнън не са там. Той започна притеснено да ги търси наоколо, но без резултат...
"Къде може да са??" каза си и тогава погледът му бе привлечен от къстче хартия на пода. Те  го вдигна и започна да чете..

'Аз имам нещо, което ти искаш...баща ти има нещо, което аз искам 
Ако си готов да преговаряме, звънни на този номер ХХХ ХХХ ХХХХ'

Той изпусна пицата, а очите му се изпълниха с ярост. Набра необходимите цифри и нетърпеливо зачака отговора..
"Знаех си, че ще си заинтересован" 
"Кой си ти и какво направи с приятелите ми???" извика Техьонг разгневено
"С този тон само влошаваш нещата, младежо....Те са добре, засега. Прави каквото казвам и скоро ще ги видиш" отговори мистериозният глас