𝙱𝚛𝚘𝚔𝚎𝚗

•5•

"Ела с мен"
Те не ти даде шанс да се противиш, защото веднага те изведе от имението и двамата тръгнахте по вече тъмните улици на града...
"КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ МЕ ВОДИШ?!" извика му ядосано
"Просто се успокой, ще разбереш скоро" отговори нежно Техьонг и продължи да върви. Мина се около час и двамата се озовахте пред една изоставена сграда. Прозорците й бяха счупени и това я правеше още по-зловеща.
"Защо сме тук?" попита го учудено, а Те просто те погледна и не каза нищо. В следващия момент дойде до теб и ти подаде мистериозната си чанта."За какво ми е това?"
"Задаваш прекалено много въпроси. Просто я отвори и виж" подтикна те Техьонг като се изкикоти. Ти му отвърна със злобен поглед , но след това послуша думите му. Щом надникна в чантата, видя нещо доста познато за теб.....спрейове за графити?!
'Какво ли е намислил Техьонг? Първо ме доведе тук, а сега ми дава тези неща, не разбирам' изведнъж нечий глас те извади от размишленията ти...
"Нека започваме?" предложи Те с дяволска усмивка, която никога досега не ти бе показвал.
"М-моля? С к-кое?"
"С рисуването на графити естествено, нали затова сме тук?" отговори той, което те накара да се учудиш още повече...
"Не мислех, че си способен да нарушиш правилата. Изненадваш ме, Техьонг"
"Има много неща, което не знаеш за мен. Сега побързай преди да са ни хванали" изкомандва Те като взе един от спрейовете и започна да рисува. Ти последва примера му и скоро двамата вече работехте върху своите проекти. Времето течеше и вие продължавахте да рисувате в пълна тишина, докато нещо не ви прекъсна......полицейски сирени.
"Гадост" беше единственото, което каза Те, преди да хване ръката ти и двамата да започнете да бягате. Полицейските коли все още ви преследваха, докато изведнъж вие не се скрихте в една тъмна улица. Постепенно сирените заглъхнаха, което значеше само едно...
"И-изгубиха.....н-ни" опита се да говори Техьонг, но все още бе задъхан от тичането.
"Защо направи това?" попита го ти
"Кое по-точно"
"Знам, че не си човек, който обича да се забърква в неприятности. Но тогава....защо днес го направи? Можеше да те арестуват"
"Но не ме" отвърна Те и се засмя леко"Направих го.....направих го, защото наистина искам да се сближим, Т/И. Виждам, че моите методи не помагат особено, затова реших да следвам твоите. Мислех, че ще успеем да се сприятелим, ако опитаме нещо, което ти харесваш"  
Отвърна на думите му само с кимване и след това двамата тръгнахте към имението.
Щом стигнахте, Те се запъти към стаята си с наведена глава. Но преди да влезе в нея нещо го спря.
"Почакай" почти му прошепна
"К-какво? П-проблем ли има?"
"И-исках да ти кажа, че днес си прекарах добре...благодаря" отвърна му ти и отиде бързо в стаята си. Техьонг остана вцепенен като голяма усмивка се изписа на лицето му...
"Пак заповядай"