Беше късно вечерта и наоколо цареше спокойствие. За жалост не на всякъде нещата стояха така. В близкия дом за деца отново се чуваха виковете на надзирателките....Естествено причината за това беше ти. За пореден път се прибираше там с патрулка и още една черна точка в досието си. Този път те задържаха заради рисуване на графити. Макар, че целия персонал на дома ти викаше в момента, ти не обръщаше внимание.
"За пореден път ни излагаш по този начин, госпожичке. Писна ни постоянно да се прибираш с белезници и полицаи от двете ти страни"
"Защо не може да си като останалите деца тук"
"Ако беше поне малко по-добра може би сега нямаше да си на това място, а щеше да имаш родители"
"Омръзна ни от теб и проблемите, които носиш. Вече-"
"Вече не си наш проблем....знам, знам! Повтаряте тази реплика от както съм тук, но все още не сте ме разкарали! Сега млъкнете и ме оставете да спя" прекъсна ги ти и легна на леглото в стаята си. Очакваше надзирателките да излязат, но те все още стояха до теб."Какво още чакате, махайте се"
На лицата им се показаха дяволски усмивки...
"Май не разбираш накъде бием. От утре ти няма да живееш тук"
"Оу така ли, и при кой ще отида?"отвърна им ти и се засмя
"Ами да кажем, че ще те вземе този, който плати повече" щом чу това ти веднага стана от леглото и ги погледна изумено...
"К-какво имате предвид?"попита с леко притеснение
"Продаваме те, мила. Утре сутринта тук ще дойдат много хора и ще наддават за теб. Постарай се да се облечеш добре" отговори една от надзорничките спокойно
"Вие не можете, това е незаконно." съпротивляваше се ти, а те просто се засмяха
"Никой няма да разбере, че това се е случило, Т/И. Ще си остане между нас и новия ти собственик"
"Н-но аз съм почти пълнолетна, няма как да го направите"
"Именно ти си почти пълнолетна, което значи, че все още нямаш никакви права и ние можем да правим с теб каквото искаме. Сега си лягай, трябва ти сън за красота, ако искаш някой да се купи" казаха те злобно и излязоха от стаята. Ти стоеше неподвижно и все още гледаше в шок. Нямаше идея какво ще стане с теб след утрешния ден...
•На сутринта•
Събуди се от някакъв глас...
"Ставай принцесо, време е за наддаването" като отвори очи видя, че това е една от надзирателките ти. След като ти съобщи новината тя излезе от стаята. За първи път в живота си ти усети, че си безсилна. Досега винаги си се справяла с всяка пречка, но в този момент знаеше, че нямаш какво да направиш и затова реши да приемеш фактите. Стана от леглото и се приготви за събитието.
Тъкмо беше свършила, когато на вратата на стаята се почука. Ти отвори и видя една от работничките в дома.
"Оу, ти си готова. Последвай ме" заповяда тя и двете се запътихте по коридорите на сградата. Накрая влязохте в една голяма зала пълна с хора. Повечето бяха стари бизнесмени и богаташи. Това те накара още повече да се притесниш...
"Ето я и причината заради която сме ви събрали тук. Господа, това е Т/И. Както виждате е много красива и затова предлагам да започнем наддаването от 15,000" каза една от познатите ти надзирателки. В следващия момент в залата настана голям шум
"15,000"
"20,000"
"23,000"
Сумите растяха, но все още нямаше краен куповач, докато...
"100,000" извика някакъв дълбок глас от края на стаята
ŞİMDİ OKUDUĞUN
𝙱𝚛𝚘𝚔𝚎𝚗
Hayran Kurgu"Приеми го, не можеш да промениш миналото, колкото и да искаш! Те вече не са тук и никога няма да се върнат, Техьонг"