𝙱𝚛𝚘𝚔𝚎𝚗

•8•

Мебелите, пода и стените стояха скрити зад тонове от..............снимки?! На тях ясно се виждаше Техьонг заедно с непознати за теб лица. Беше в компанията на две високи, млади момчета и едно красиво момиче. На всяка снимка се разказваше някакъв забавен момент...всички изглеждаха щастливи и безгрижни. За жалост реалността сега не беше такава...
"КАК СМЕЕШ ДА ВЛИЗАШ ТУК, СЛЕД КАТО ТИ ЗАБРАНИХ" извика яростно Техьонг като изтри сълзите си"МАХАЙ СЕ"
"Какво е всичко това?" пренебрегна заповедта му ти
"Не те интересува! Сега напусни"
"Дори да изляза това няма да реши проблема ти, идиот" отвърна му раздразнено
"Не се нуждая от твоите глупави съвети, просто ме остави! Откога изобщо ти пука за мен?"
"ИСКАХ САМО ДА ТИ ПОМОГНА, НО ЗНАЕШ ЛИ КАКВО? Забрави, защо изобщо се опитвам да съм мила с теб...Ако ти трябвам за нещо ще съм в стаята си" каза му сурово и се запъти към вратата. Преди да успееш да излезеш обаче, някой хвана ръката ти...
"Остани" прошепна Техьонг
"Какво?"
"Не си тръгвай, не ме оставяй тук сам! Моля те" усети как сълзите прекъсват гласа му. Те продържаваше да държи китката ти нежно, внимавайки да не те нарани.
"Какво ти става по дяволите? Първо ми викаш и искаш да се махна, а сега ме умоляваш да остана. Ще решиш ли най-накрая!" повиши гневно гласа си ти...
"С-съжалявам за преди малко, а-аз не исках да се държа така с теб. Наистина имам нужда от компания" каза той безсилно, а ти му отговори с тежка въздишка. Обърна се към него и погледна право в очите му...
"Ще остава при едно условие"
"Каквото поискаш" увери те Те
"Разкажи ми всичко" като чу това зениците му се разжириха, но скоро се пречупи и кимна бавно в знак на съгласие...
"Щом това желаеш" промълви Техьонг и отиде до една от стените на стаята. Ръката му бавно посочи снимка с него и непознатите фигури.."Хоши и Върнън...Те бяха най-добрите възможни приятели. Винаги ми помагаха и развеселяваха в трудни моменти. А момичето до тях, името й бе Уенди. Обичах всичко свързано с нея, усмивката й, косата й, начина по който очите й блестяха на лунната светлина. Още си спомням деня в който признах чувствата си..Бях нервен, мислех, че момиче като нея никога не би харесало момче като мен...Но грешах, когато тя каза, че изпитва същото към мен сякаш светът придоби по ярък цвят. Аз, Уенди и момчетата бяхме неразделни.... Точно заради това стана всичко...Преди 3 години един от най-влиятелните безнесмени в Сеул- Ким Минсеок, предложи договор за сътрудничество на семейстото ми. Хората знаеха, че той е част от мафиотска банда наречена ЕХО, която се занимава с внасяна на наркотици, оръжия и още много незаконни неща. Баща ми също бе наясно, затова отказа предложението на Минсеок, но не подозираше, че това няма да е края. Мафията започна да праща заплахи към семейството ми, твърдеше, че ако не приемем договора ще загубим всичко...Не осъзнавах, че това включва и самите тях...."