𝙱𝚛𝚘𝚔𝚎𝚗

•7•

На следващия ден се събуди със странното чувство, че нещо липсва. На вратата все още не беше почукано и нямаше следа от вкусната закуска и мила бележка. Отначало тези неща не ти допадаха, но сега, когато отвори очи и не ги видя край теб, усети колко си се привързала към тях. От друга страна Йонтан не таеше такива притеснения в себе си и продължаваше да спи спокойно на леглото. Ти стана и тихо излезе от стаята, внимавайки да не събудиш създанието. Щом пристъпи в големия коридор погледа ти веднага падна на една фигура в далечината....Това беше той-Техьонг. Отиде до него с малки крачки, но тогава...
"Хей...ъм...исках само да ти благодаря за куче-"
"Не сега" прекъсна те със студен глас и влезе в стаята си...
'Какво по дяволите му става? Обикновено той е първият, който ме заговаря' ти реши да се оттърсиш от размишленията като изведеш Йонтан на разходка около имението....
•След час•
Внимателно сложи каишката на създанието и напусна сградата. Денят беше топъл и из въздуха се носеше усещане за радост. Ходеше из улиците опиянена от спокойствие и не забеляза, че вече са се минали няколко часа. Ти реши, че е време да се прибереш и отново пое по пътя за имението. Отвори голямата входна врата и бе посрещната от.....празнота?! Огледа се наоколо и видя, че няма следа от Техюнг.
'Все още ли е в стаята си? Мина се много време, защо не е излязал досега?'чудеше се ти и без да осъзнаеш вече беше пред неговата врата. Плахо надикна ръката си и почука, но от вътре се чу нещо, което те остави безкрайно озадачена...
"МАХАЙ СЕ! ИСКАМ ДА СЪМ САМ" гласа на Те звучеше различен...груб и изпълнен с гняв.
"Просто се чудех дали си добре? Стоиш там цял ден" отвърна му опитвайки се да запазиш студен тон
"Казах да се разкараш, не ми е нужна твоята загриженост. Мисля, че ясно си спомняш правилата, които ти поставих първия ден...
•Ретроспекция•
"Правила?" учуди се
"Да не си тръгваш от тук и никога, по никакъв повод да не влизаш в моята стая.
•Настояще•
Нещо обаче те караше да пренебрегнеш всичките му думи. Начина по който Те говореше с теб в момента внасяше най-различни въпроси в главата ти. Усещаше как душата му вика за помощ, но мозъкът му я заглушава. И тогава те озари...
'През целия ми живот не съм се подчинявала на никакви закони. Според теб дали ще го направя сега?" помисли си ти и в следващия момент отвори вратата. Гледката вътре те шокира. Техьонг седеше свит в единия ъгъл на стаята, докато от очите му валяха сълзи. Тялото му изглеждаше изтощено, а лицето му бе добило мъртвешки цвят. Мебелите, пода и стените стояха скрити зад тонове от..............снимки?!