𝐂𝐫𝐲 𝐰𝐢𝐭𝐡𝗼𝐮𝐭 𝐭𝐞𝐚𝐫𝐬| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 1:The beginning

Тя беше обикновенно момиче.
Името й беше-Стела.
Живееше в малък град,което не и даваше голями възможности за развитие. Завърши средното си образование в местото училище намиращо се в града й.

Баща й беше изобретател,човек на изкуството. По цели дни се затваряше в работилницата си и изобретяваше всякакви неща-от вилици до машини за залавяне на извънземни,в който той вярваше.

Стела беше израстнала само с баща си,тъй като майка й я била изоставила още когато тя била на 6 месеца.
С порастването си момичето разбра,че ако не се махне от този град нямаше шанс да се развие пълноценно,както тя искаше.
Тя мечтаеше да влезе в престижен университет в Лондон,приемането в желания от нея университет за нея беше лесно,тъй като имаше доста добри оценки.

"ИЗ Дневникът на Стела"
Здравей,мило дневниче! Днес е денят,в който заминавам за Лондон.Сутрината ми започна като всяка една обикновена сутрин,дори ако не бях забелязала двата огромни куфара до вратата ми нямаше да разбера,че ще се местя. Станах от леглото и се запътих към банята,вгледах се в огледалото и видях тези черни кръгове под очите ми,причината за появата им е недоспиването от предната вечер. Не бях мигнала,защото си мислих как така ще оставя баща си сам на такава рискована възраст.
"Та,той си няма никои освен мен"- си казах на ум,но познавах баща си и знаех,че той никога нямаше да ми позволи да проваля бъдещето си заради него.
След като излезнах от банята се запътих отново в стаята си, върнах се там за да облека дрехите,който бях си приготвила предварително.
Outfit-ът ми се състоеше от:черни тесни дънки,който на коляното имаха цепка и бяла тениска със закачлив надпис на нея.

Слезнах по стълбите и видях баща си,който приготвяше закуска,цялата къща се изпълни от миризмата на палачинки и ароматът на кафе,от което аз имах толкова голяма нужда в момента.

Закусихме и си говорихме за Лондон,темата която в момента ни вълнуваше най-много.
Погледнах часовника на ръката си и видях,че часът е -8:45,а влакът от тук до близкото летище идваше в-9:00.
Влезнах отново в стаята ми,обувайки черните си маратонки и,обличайки дънковто ми яке.
Тръгнахме по пътя към гарата с баща ми и куфарите под ръка.

Видях едри сълзи да се стичат от очите на баща ми,а аз отидох до него стискайки го здраво към гърдите си.
Влакът дойде,трябваше да се кача иначе щеше  да се наложи да изчакам другия,който идваше чак след 6 часа.
Качих се и машината потегли,чуствайки как се тресе под мен.

Хей,Здравейте!
Нова съм в писането на книги и честно казано изобщо не знам как става тази работа,но пък ще се радвам да ми пишете в коментарите какво ви е мнението,ако има грешки да ми кажете как да ги поправя. Ще се радвам на всеки един коментирал,каквото и да е.
Лека вечер/Лек ден!❤️
(491 думи)