Гледната точка на Стела:
След деня,който прекарах с Хари,който със сигурност е най-хубавият досега от както живея в Лондон,той си тръгна.
След,което аз просто си легнах,както и очаквах Лили не се прибра и си останах сама.На сутринта се събудих с ужасни болки в корема,все едно някой ме бе ритал.
Направих сутрешната си рутина и се запътих към университета като преди да вляза в него,се отбих до някоя аптека за лекарства за корема си.
Когато влезнах в университета се запътих към стаята си,обаче някой извика името ми.Обърнах се и видях Хари с момиче под ръка.
-Хари! Здравей!-тръгнах да го прегърна,но той отстъпи назад. Какво!? Какво пък му става на този?
-Здрасти! Как си,Стела?-попита ме той като сложи най-фалшивата усмивка на света
-Ами,добре предполагам.-отвърнах аз и се загледах в момичето до него.Дълги крака,руса коса,сини очи,перфектна фигура.
-Ааа,да за малко да забравя. Това е Тейлър,моята годеница.
-Ооо,да знаеш Хари ми е говорил много за теб.-реших да го подразня малко
-Надявам се само хубави -отвърна ми тя.Наистина изглежда злобна и наистина не знам как Хари ще се оправя с нея.
-Разбира се,между другото аз съм Стела!-казах аз и подадох ръката си,която тя така и не прие,явно наистина е от надутите
-Аз ще тръгвам. Чао,гълъбчета!-тръгнах аз и видях как Хари се изнервя.Не знам какво става с мен,някъде дълбоко в тялото ми,ми се иде да отида до тази и да махна красивата й косица от скалпа.
Защо Хари се отдръпна от мен,когато отидох да го прегърна?
Защо точно тази,Хари заслужава нещо много по-добро?
Тези въпроси се въртяха в главата ми и така минаха всичките ми лекции.
Тръгнах да се прибирам,бях на изхода и видях гледката,на която знаех,че няма да издържа.
Хари беше облегнат на капка на колата си ,а онази Тейлър,Мейлър,както и да й беше името,беше се настанила между караката му и се натискаха.
Не можах да сдържам сълзите си,затова просто ги пуснах.Гледната точка на Хари:
Не мога да понасям Тейлър,защо изобщо нашите са я пратили в университета,в който уча аз.
Сутринта,когато видях Стела и тя тръгна да ме прегръща исках да се хвърля в нея и да не я пускам,но не можех,защото Тейлър щеше да каже на баща ми и така фирмата ни ще да отиде по дяволите.
YOU ARE READING
𝐂𝐫𝐲 𝐰𝐢𝐭𝐡𝗼𝐮𝐭 𝐭𝐞𝐚𝐫𝐬| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧
RomanceЛюбовта. Тя ни кара да правим жертви и да даваме последната капка живот в тялото ни. Така бяха Стела и Хари. Души жадуващи един за друг,сърца туптящи в едно и тела сливащи се за любовата.