𝐂𝐫𝐲 𝐰𝐢𝐭𝐡𝗼𝐮𝐭 𝐭𝐞𝐚𝐫𝐬| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 2:The met..

Гледната точка на Стела:

След 2 часа пътуване с влак най-накрая стигнах до най-близкото летище до града ни.
Щом влязох в летището се насочих до гишето за чекиране на пътници.

След 2 часа проверки и убеждаването за всички,че не отивам в Лондон да убия някой или да продавам наркотици се качих в самолета.Това беше първия път,в който пътувам със самолет,но учудващо ми хареса.
След още 2 часа и 30 минути пътуване най-накрая бях в Лондон.

Хванах такси и дадох любезно адресът,на който трябваше да ме закара шофьора.
След 15 минути се намирах пред розово-червената сграда,в която се очакваше да живея.

Почуках на врата,а след минути ми отвори съквартирантката ми:

-Коя си ти?-попита момичето,което имаше доста татуировки по тялото си.
-Здравей,аз съм Стела,момичето,което ти се обади за квартирата-казах ентусиазирано аз.
- Мхм.-това беше отговора,който получих.

Тя се отдръпна и ми направи място,за да мога да вляза във апаратамента,който не беше от най-големите,който съм виждала.

-Това е стаята ти,а моята е близо до кухнята,ако имаш нуждата от нещо аз ще бъда там-промърмори тя,усещах че не й е приятно да говори с мен
-Благодаря! Може ли да ми кажеш името си?-попитах аз възможно най-мило

Видях,че това я издразни,но въпреки това аз изчаках своя отговор.
След 1-2 минути тя най-нарая реши,че ще си отвори устата.

-Лили- каза тя и излезе от стаята ми.

Веднага се проснах на леглото и извадих лаптопа си и написах съобщение на баща си,за да му кажа,че съм пристигнала.
След,коетонеусетно затворих очи и заспах.

*********

На следващия ден се събудих с доста голямо вълнение,което бе породено от това,че днес щях да прекрача прага на университета за пръв път.

Станах от леглото и тръгнах към банята с усмивка.
Бях готова и реших да направя кафе и на новата си съквартирантката,защото си мислих,че тя ще се зарадва.Реших да го оставя на барплота,защото не исках да я будя.

Запътих се към университета и след 10 минути се намирах пред жълата сграда.
Влезнах за първата си лекция всички ме гледаха супер странно все едно туко-що слизах от Луната,дори професорите се държаха студено с мен.
Но това,което ми направи най-голямо впечатление бе-подигравките,който се изсипваха по мой адрес,дори това че бяха в лекция не им пречеше да ме обсъждат и обиждат.
Чувах какви ли не думи като:
"Ето я селянката!"
"Ти чу ли? Тази била от село."
И всякакви от този род.

Почувствах се толкова гадно и разбрах,че живота ми в Лондон нямаше да бъде много розов,но въпреки това стиснах зъби и се запътих към двора,тъй като имахме нещо като междучасие.

Усетих силна ръка да ме дърпа и да ме дига,тази ръка беше на момче,което ме водеше към тоалетните.Веднага разбрах какво беше намислил.

-Кой си ти? Какво искаш от мен?-попитах го аз,а той сякаш не ме чуваше
-Ще си поиграем!- каза той като се усмихна зловещо.

Започнах да се противя,надявах се някой да дойде и да ме спаси, опитвах се да го ударя,но така и не успявах.

Тогава един дрезгав глас прозвуча.
-Остави я намира!-каза заплашително той
-Или какво?-попита момчето,но когато се обърна и видя кой е зад него се стъписа.

Избяга от тоалетната и дори не се извини.
Когато се обърнах,за да благодаря на човека,който ме спаси,го забелязах.

Висок,строен,със зелени забити е мен очи,с коса която тръгваше надолу по перфектните му рамене, татуировки който бяха много дори и под дрехите му.
Меко казано бях съсипана,от тази невероятна визия.

-Благодаря!-казах аз като побързах да изляза,защото усещах,че срамът идва за мен.
Тогава той ме последва.......

Hello,Hello!
Ето я и новата глава,която се надявам да ви хареса!
Моля,оставете мнение за главата по долу в коментарите.
Лек ден!/Лека вечер!❤️
(669 думи)