𝐂𝐫𝐲 𝐰𝐢𝐭𝐡𝗼𝐮𝐭 𝐭𝐞𝐚𝐫𝐬| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 20:Attraction

Гледната точка на Стела:
След като поговорих с баща ми,който ми се разкайваше като грешник пред икона,с Хари си тръгнахме към Лондон.
Тръгнах си,защото все още бях ядосана на баща ми за дето беше напът да ми посегне,но все пак обещах да присъствам на сватбата му с Амелия.
-Хари?
Момчето на шофьорското място се обърна към мен видимо напрегнат и объркан,но погледът му ме прикнаваше да продължа.
-Знам,че може би няма да искаш,но аз съм длъжна да попитам,дали би искал да присъстваш с мен на сватбата на баща ми с Амелия?
-Значи ще се сгодяват,а?-учудих се от реакцията му,но не промених изражението си
-Да,според мен е прибързано,но щом баща ми е щастлив с нея аз нямам право да се меся.
-С радост бих дошъл с теб.
-Благодаря ти,че си тук за мен!
-За мен е чест,Стела.
Останалата част от пътуването ни премина в разговори и припяване заедно с радиото.
******
Пътуването с Хари завърши успешно,а единствената моя мечта беше да се прибера и да си легна,но явно момчето до мен не беше на това мнение.
-Ее,Стела къде отиваме?
-За теб не знам,но аз отивам в страната на сънищата.
-Хайде,Стела не разваляй забавата.
-Харолд,не развалям забавата просто не ми се ходи никъде.
-Стига де,това че баща ти се жени не трябва да бъде фактор за нацупената ти физономия.
Момчето се приближи по-близо преметна ме на рамо и ме вкара в банята с думите:
"Влизай в банята,че миришеш на умряло,а после отиваме на разходка."
Само колко мил другар си имам.
Въпреки всички мисли,как мога да избягам от тази ситуация все пак излязох от банята.
Намерих Хари гледащ телевизия и ядящ шоколадовото ми пудингче.
При тази гледка нервите ми не издържаха,как може въобще да си помисли да ми взима храната.
Храната е свещеното ми нещо,което никой освен аз  не може да пипа.
Хари забелязал промяната на физономията ми,веднага ме попита:
-Какво пак съм направил?
-КАК ПО ДЯВЛОТЕ СМЕЕШ ДА МИ ПИПАШ ХРАНАТА?
-А,това ли?-попита ме той и вдигна празната опаковка от пудинга ми
-Е,не на баба ми сутиена!-бях твърде ядосана,за да мисля какво говоря
Приближих се до него и започнах да го налагам с дистанцинното.
Бялта кърпа започна да ми се свлича и чак тогава осъзнах,че стоя само по кърпа пред Хари.
Бузите ми почервеняха от срама,който ме обвзе.
-Никога повече не смей да докосваш храната ми.-казах аз и излязох от хола,за да мога да отида и да се преоблека за разходката с Хари. Когато излязох от хола го чух да се смее,което породи и моята идиотска усмивка.
Избрах за тоалет сатенен потник в бебешко розово с дантела на деколтето,сини дънки с цепка на коляното,черни маратонки и плетена розова жилетка.
Вързах косата си на рошав кок и се върнах при Хари.
-Е,успокой ли се?-попита ме той видимо развеселен от реакцията ми преди малко.
-Да кажем,но още сега съм готова да те кастрирам саморъчно-казах и се усмихнах чаровно
-Къде ще ме водиш?-попитах аз
-Ще видиш,а сега се качвай в колата.
-Добре,татко
Пътуването ни с Хари премина в разговори и мълчание.
Не знаех къде ме води,нито къде изобщо се намираме,но му имах достатъчно доверие,че да не задавам тези въпроси.
След минути той ме увдоми,че пристигаме.
Огледах се наоколо,но всичко беше пусто и необитаемо.
-Къде сме?-попитах видимо объркана от мястото,на което сме
-В гора-посочи ми той очевидното
-Аз не знаех.
Ходихме доста дълго,но след малко пред мен се разкри невероятна гледка. Бяхме на лунапарк с различни атракции,сергии и места за хапване.
-Лол-беше единственото нещо,което устата ми можа да отрони
-Харесва ли ти?-попита ме
-Отсега нататък това е любимото ми място всеки ден ще ме водиш тук,чу ли?
-Разбира се.
След този разговор с момчето се качихме на влачето,от което ме беше страх,но щом бях с Хари някак се чувствах защитена.
Отидохме да си вземем захарен памук,но Хари не ми даде да го платя. Като цяло всичко,което исках да плащам не можех,защото Хари не ми позволяваше.
Застанах пред една сергия пълна с плюшени мечета. Тя беше от тези познати до болка игри,в които трябва да уцелиш консервите с топка, но с моя крив мерник нямаше шанс да спечеля нищо.
-Искаш ли да опиташ?-попита ме красавеца до мен
-Не няма да мога,заради кривия си мерник.
-Коя искаш?-погледах го видимо объркана от въпроса му
-Какво?
-Коя плюшена играчка искаш?
-Тази панда горе.-отговориш честно аз
-Искаш ли да видиш как ще ти я спечеля?-подразни ме той
-Ти ли? Ти не можеш да уцелиш устата си докато се храниш,а ще можеш да ми спечелиш играчка-скастрих го аз
-Гледай и се учи.
Докато се усетя той вече беше повалил всички консерви и плюшената играчка беше в ръцето му подаващия ми я.
Без да мисля много се хвърлих в прегрътката му.
Той остана изненадан от действията ми,но аз не се засрамих,както щях да направя преди.
Вече някак се чуставах себе си пред него,та той ме е виждал във всички мои настроения.
Когато бях разпалакана,той беше този,които триеше сълзите ми.
Когато бях щастлива,той е бил причина за усмивката ми.
Когато бях ядосана,той беше причината за нервите ми.
За малкото време,в което го познавах той е бил човекът,който е бил и надявам се ще бъде,причината за настроенията ми.
Поех мечето в ръцете си и с Хари се запътихме към последното място,на което искахме да се повозим,а именно Виенското колело.
Купихме си билети,а страха в мен се увеличаваше с всяка изминала минута. Явно страха от височини ще ме преследва вечно.
Качихме се в кабината,като не изпуснахме да си направим селфи,което разбира се Хари развали.
Кабината започна да се движи,а аз все повече започнах да треперия и да се чувствам беззащитна.
-Добре ли си?-попита ме момчето до мен
-Да,просто имам страх от височини.-щом изрекох тези думи кабинката спря да се движи.
Погледнах надолу,мога да кажа,че това беше най-тъпото ми действие,защото разбрах,че сме на най-високото ниво,а тъпото колело е решило да се развали точно сега.
Погледнах към Хари уплашено,който се оглеждаше наоколо,за да разбере какво се случва.
Без да се замислям се хвърлих в него и седнах в скута му,стискайки палтото му,като удавник за сламка.
Той от своя страна обви ръце около мен и започна да гали гърба ми.
-Спокойно след малко ще се оправи.-опита се да ме успокой той
-Знаеш ли,получих този страх,когато бях на десет и с приятелките ми решихме да отидем в кулата в града ми,тогава те ме заключиха на най-горният етаж и аз трябваше да стоя два часа докато баща ми не ме намери.-незнайно как докато говорих се успокоявах
Все още стисках палтото му здраво,а единственото нещо което ни разделяше беше пандата,която ми спечели.
Реших да вдигна глава и да го погледна в очите.
Щом погледнах се изгубих,изгубих се в тези тревисти очи,които можеха да ти кажат повече дори от думите,стига да знаеш как да гивориш с тях.
Обичах това,че той можеше да ме защити и да бъде като моя защитна стена от всички неприятели в този лъжовен свят,но знаех също така,че той принадлежи на друга.
Действията ми бяха недоизмислени и избързаващи,но все пак направих това,което сърцето ми желаеше.
Целунах го. Целунах го с цялата страст,която можеше да се съдържа в една целувка,а той ми отвърна. Отдръпнах се поради липсата на въздух и подпрях челото си до неговото.
Гледната точка на Хари:
Тя ме целуна. За пръв път тя да направи първата стъпка.
Обичах,когато се предаваше и не трябваше да бъде силна отново.
Знам колко е изтърпяла,и че винаги се е налагало тя да бъде силната,но сега беше време да бъде щастлива и се надявах аз да мога да бъда причината за това нейно щастие.
Вече бях сигурен щях да приема офертата на Амелия и щях да го направя заради момичето в скута ми,за да мога да имам поне малък шанс да бъда с нея.
След разходката ни я прибрах у тях,изчаках я да се прибере в сградата,за да бъда сигурен,че някой няма да се занимава с нея,а след това се обадих на номера на Амелия,който взех малко преди да се върнем в Лондон.
Тя вдигна на мига.
-Хари,знаех че ще се обадиш-започна мазно тя
-Да,все тая. Обаждам се,за да ти кажа,че приемам офертата.
Какво се очаква от мен?
-Ами като цяло нищо особено,просто трябва да се погрижиш малката да присъства на сватбата.-обясни ми тя
-Какво ще правиш с нея? Ако и навредиш ти обещавам,че няма да можеш да се добереш жива до олтара-заплаших я аз
-Спокойно,Харолд. Ще преведа парите по сметката ти още сега,а ти отиди и ги дай на баща си,така вече си свободен от годежа,но ако не доведеш Стела на сватбата ще трябва да ми връщаш парите,които никак не са малко.
-Добре разбрах,ще присъствам на сватбата със Стела. Чакам си парите.-това беше последното нещо,което казах след това затворих телефона.
Получих съобщение,че имам превод по сметката си. Наистина Амелия явно си държи на думата.
Все още не разбирах,защо й е Стела,но ако й направеше нещо щях да я изкормя саморъчно.

Хей,Здравейте!
Надявам се новата глава да ви хареса.
Лека вечер!/Лек ден!❤️
(1614 думи)