𝐂𝐫𝐲 𝐰𝐢𝐭𝐡𝗼𝐮𝐭 𝐭𝐞𝐚𝐫𝐬| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 12: My hero

Следващата сутрин:
Гледната точка на Стела:

Събудих се в доста лошо настроение,имах нужда от кафе и закуска,затова побързах да се запътя към кухнята.

Там ме посрещна пълна кочина и безпорядък,откакто Лили си има приятел той остава доста често вкъщи и заради него е тази бъркотия.
Дори се запознах с него,не ми изглежда от най-свестните,дори мисля че се занимава с наркотици,но щом Лили го обича няма какво да строя.

След като набавих дневната доза от мюсли и кафе седнах на масата и започнах да разглеждам социалните мрежи.

Попаднах на един туит от Хари,който гласеше:

"Обичал ли си някой,който никога няма да имаш?
Е на мен ми се случва,не е от най-приятните случки"

Какво по дяволите? Хари е влюбен и не ми е казвал? Ще го оправя аз този къдравелко!

След като приключих се запътих към универститетът си.
За моя радост днес нямах много лекции,а тези които имах ми бяха доста любими.
Днес също така трябваше да се явя на интервю за работа в една книжарница.

*********

След свършването на всички лекции,бях най-накрая свободна.

Интересното е,че днес не съм виждала Хари нито веднъж.
Обадих му се няколко пъти,но не ми вдига.

-Хей,Стела!-изкара ме от мислите Криси
-Хей,Крис!-поздравих я мило аз
-Днес ще има страшен купон в къщата на един колежанин! Ще бъде партито на века!-каза развълнувано тя
-И аз какво?-попитах с насмешка аз
-Ами ела с нас! Ще се прекараш много добре! Всички ще бъдем там!
Моля те,Стел! Моля,моля,моля!
-Само не ме Стелосвай! Ако не ми хареса се връщам обратно вкъщи!-казах заповеднически аз
-Нямаш равна,да знаеш!-каза и ме вдигна на ръце
-Хах,знам си!

*******

Влязох в книжарницата,която беше много приветлива.
Веднага една жена на средна възраст ме посрещна.

-Здравейте, госпожице Джоунс!-каза ми приветливо тя
-Здравейте,мис Дарси!-казах името й като го прочетох на табелката й
-Вие сте за интервюто за работа?-попита ме тя
-Да,точно така!

След час показване на документи,подписване и тем подобни,бях приета за работата.
Бях много щастлива!
Веднага звъннах на баща си,за да му кажа новината.
Както знаех той се зарадва изключително много за мен.

След приключването на разговора,звъннах на Хари и зачаках някой да ми вдигне.

-Ало-каза глас отсреща
-Къде си? Защо не ми отговаряш цял ден? Случило ли се е нещо?
Харолд,ако има нещо можеш да ми кажеш!-изтрелях всичко набързо
-Аз съм майка му. Хари е в болница. Катастрофирал е.-отвърна ми жената
-В коя болница сте?-попитах аз
Жената каза адреса и след малко ми затвори.

Бях в шок. Защо не се случи на мен? Защо на него? Исках аз да бъда на негово място,аз да изпитам болката,а не той.
Докато мислих и премислях всичко,най-накрая бях в болницата.

Запътих се към жената на рецепцията.
-Здравейте! Може ли да ми кажете в коя стая се намира Хари Стайлс?-попитах жената мило
-Стая 304-каза ми тя студено

Веднага се запътих натам,подтичвах подминавайки всички стай докато не открия тази,която ми трябва.
Най-накрая бях пред стаята.
Там бяха наредени Тейлър,жена която сигурно му е майка,още едно момиче,което сигурно му е сестра и баща му,предполагам.

-Здравей,миличка! Ти сигурно си Стела?-попита ме жена,на която веднага разпознах гласа. Това е майка му. Много красива жена,от която Хари е наследил усмивката и очите.
-Да,здравейте!
-Аз съм Ан.-подаде ръката си,а аз я приех.
Нямаше нужда да й се представям,та тя ме познава
-Как е той?-най-накрая се реших да я попитам
-Ами не е много стабилен,но пък се е разминал много леко. Късметлия е! Когато го намерихме видяхме,че телефона му е бил на седалката и беше отворен на вашият чат,явно е искал да ти пише. А когато го доведохме до болницата,той бълнуваше името ти. Не разбрах,коя си докато Тейлър не ми обясни-струпа тя всичко на едно
-Ще може ли да го видя?-много се надявах отговора да е положителен
-Да,в момента е в безсъзнание и ще бъде така до сутринта-каза ми тя
-Благодаря!-казах мило аз
-А,и междудругото ние си тръгваме,ако можеш ще останеш ли при него,защото трябва да пътуваме до чужбина?-попита ме тя

Малко се изненадах,че майка му го изоставя така,но явно е наистина важно.

-Да,няма проблем!-казах и се запътих към болничата стая,в която лежеше Хари, моят "Supermen".

Хей,ето че и новата глава е тук!
Надявам се да ви хареса!
Лека нощ!/Лек ден!❤️
(767 думи)