𝐂𝐫𝐲 𝐰𝐢𝐭𝐡𝗼𝐮𝐭 𝐭𝐞𝐚𝐫𝐬| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 27:I love you

Гледната точка на Хари:
Вече ден не знам как да постъпя и как да спася Стела.
Предложих пари на Амелия,но тя отказа. Предложих й да вземе мен вместо нея,но и това не пожела.
Какво се очакваше от мен?
Вчера Лиъм дойде във вкъщи и ми каза,че има приятел,който работи в полицията и ще може да ни помогне,а днес щях да се видя с този човек. Амелия изрично ме беше предупредила да не правя каквито и да е глупости и това включваше да не намесвам полицията,но няма как иначе да помогна на Стела.
От мислите ми ме извади чукането ма вратата.

Станах и отворих,пред мен стоеше млад мъж с черни очи и черна коса.
Изражението му показваше,че знае как да си върши работата.
-Здравейте!
-Здрасти! Нямам време за овъртания. Дай да видим номерът,който ти се обажда и да се опитаме да го проследим,за да спасиш момичето си.
Направих му път да влезне,дадох му телефона си и зачаках за резулатите.

По едно време той заговори:
-Хм,да така си и мислех!
-Какво става?
-Човкеът,който я е отвлякъл не е тъп и е сложил забрана за проследяване.
-И сега какво?
-Изчакай ще се опитам да въведа парола.
След 10 минути се чу радостен вик,който ме изкара от задълбочените ми мисли:
-БИНГО!
-Какво стана?
-Готово! Момичето се намира на ул.Уолстрий в покрайнините на някаква гора. Ето ти точните кординати.-каза той и ми подаде листче с адрес.
Взе лаптопа и якето си и си тръгна.

Аз се качих до офиса на баща ми и отидох до сейфа му. Знаех паролата и не ме затрудни да го отворя.
Взех пистолета,който имаше и пазеше за спешни случай и без да чакам втора покана тръгнах към мястото.

Гледната точка на Стела:
След поредното изнасливане бях смазана и отчаяна. Вече не знаех какво да мисля. Очаквах,че Хари ще дойде при мен още на първия час,но уви съм грешала.
През вратата влезе Амелия,която държеше камшик. Отлично знаех какво ме очаква,не се опитах да прикрия страха и треперенето на тялото,което ме беше обзело.

Приближи се до мене и взе косата ми в ръка. Това нейно действие ме накара да падна на бетонената повърхност и да застана на четири крака. Издадох мъченически стон,но това нея изобщо не я трогна. Започна да ме налага с камшика,а аз стоях безпомощна.
Знаех,че каквото и да направя нищо няма да ми помогне в този момент.
Тогава чух изстрел,който накра и Амелия да се обърне.

Гледната точка на Хари:
Пътят ми се стори часове,а всъщност бяха изминали 15 минути.
Когато стигнах,видях изоставеният склад,в който преди държахме стоката на Дилън. Как изобщо не бях се сетил? Влезнах през големите ламаринени врати,а там,както и очаквах видях охраната,с която бяхме доста близки приятели,но знаех също и че не ме харесват особено.