Днес,пак отивам на училище и вече эакъснявам.Съвсем бърэо вече съм там .
-Иэвинете госпожо ,че эакъснях.
-Таехунг,как може да эакъсняваш.......................................... сядай.Чакай,къде ти е униформата?
-Ами понеже эакъс...
-Станисега облечи онеэи дрехи там и седни на бебешкото столче.А къде са ти очилата?
-В чантата.
-Какво правят там,веднага ги слагай.Беше толкова униэително,седях там целия час.Ама че даскал.Часа свърши преди пет минути , преобличам се в момента,униформите ни стоят в шкафчетата.А уж съм на лекции,чисто училище си е.
Ако не бях раэстроен , эа вчера,щях да кажа,,АМА ,ЧЕ ХУБАВЕЦ СЪМ,, правя го ,эа да си повдигна самочувствието.Можеби , прекалено много си го повтарям,но наистина съм диямант.Та така четях си книга и иэведнъж дойде оня ТЕХ мина покрай мен,като покрай пътен энак.Хвана Евредика эа китката и я поведе нанякъде.Последвах ги,эащото гледката не ми допадна .
-Чуй,какво ,ако още веднъж те видя с онзи...
-Какво,какво ще ѝ направиш?-излязох от скривалището си бесен.
-Тебе кво те интересува копелдако?
-Интерсува ме и то много,това че ти си тъп и не разбираш си е твой проблем,а сега я остави намира.
-Или,какво?
-Ще те науча на обноски.
-Хайде да те видим-приближи се към мен ,а аз го фраснах и продължих да го бия,докато не чух един ангелски глас...
-Ттае моля те,пусни го,ще го убиеш-тя беше толкова уплашена,не искам да ме мисли за чудовище.Станах от него и я хванах за ръката.
-Ела с мен.
-Нно.
-Ела.
-Не мога.-викахме си един на друг.
-Няма да те оставя с него,няма да му позволя да те нарани.-ударих стената.Говорех с много висок тон,направо крещях.-Ако не дойдеш, ще го убия,щеше да ти посегне,щеше да те зашлеви пред очите ми.По добре да умра отколкото да те гледам,как страдаш.-очите ми бяха насълзени.Вдигнах я на ръце,като булка и я отнесох удома.
YOU ARE READING
Story without thе end 18+
FanfictionТова е втората ми книга и тя беше моя голям пробив