Story without thе end 18+

Пея, за теб

Евредика беше бясна. "Да не ревнуваш?"-иронизира Тае, тя.
-Дика,Дика-чу името си и се обърна.-О, добре че спря, да не забрави.
-Моля, кое?
-Днес ще се снимаме за годишника.
-И, да идвам.

V тъкмо позираше и Дика влезе.

Толкова се зарадва, че не се осъзна.
-А сега една, като лошо момче, но първо, да оправим косата със спрей.-каза му фотографката, опитвайки се да го сваля.
Той го знаеше и не му харесваше, защото в неговите очи, тя беше единствена.В началото беше спокоен, но после се разбесня, защото оная кучка докосна мъжеството му и се развика.

-Какво правиш бе, разтуретино? Я не ми се натискай.
-Но,аз нищо не правя оппа.
-Виждам.
-Успокой се Ви- каза учителката.-Сега позирай ето така.

-Много добре, ЗАЩО НЕ МОЖЕТЕ, ВСИЧКИ ДА СТЕ КАТО НЕГО.- зас дамяха се всички в стаята.-Аз не се шегувам. V се подсмихна, Еве го видя и това не ѝ хареса.
-Хей, Еве.-провикна се Тае
-Какво искаш Таехунг?
-Ти, да не ми се сърдиш?
-Аз, глупости.
-Ок, хайде да отиваме в кабинета по музика, за да не ни се карат, че сме закъснели.
-Добре.

В часа по музика, по настояване на V Евредика седна до него. Таехунг се чудеше, как ще реагира тя, ако той флиртува с някое момиче пред очите ѝ. Думите на Бан Рйо го накараха, да се замисли. Макар ,че не му се вярваше тя да изревнува щеше да опитата.
Намигна на Юра и ѝ кимна. Дика го гледаше презрително, накрая не издържа:
-Няма ли, да престанеш- съскаше като змия.
-Какво ти става, а? -и той беше нервен.
-Поведението ти е неприемливо.
-И, какво ти пука...-изкрещя той, защото отвръщението, а което говореше тя , го караше, да се чувства като нищожество.
-Ким Таехунг, излез да пееш , щом толкова ти работи устата.-нервира му се злобната учителка ,която го мразеше понеже той ѝ бе отказал да прави секс с нея.
-Да , г-жо Ру.-тя седна на пианото и му даде знак да пее, каквото си пожелае, а тя щеше да последва мелодията.
Той с огнени очи погледна Дика и запя с болка в сърцето.
Песента е с бг превод

Те двамата не отделяха погледите си. В един тъжен момент, в който всички плачеха и силната Евредика пусна сълза, защото нещо в нея се пречупи. Нямаше го онзи надменен олигофрен, който сваляше всички мацки.
Той я гледаше а очите му бяха пълни с любов. Сълзата бавно се стичаше по лицето ѝ, тя не можеше да я спре. Не разбираше какво чувства беше объркана. V седна до нея и я погледна, тя не смееше, да повдигне очите си към неговите. Сълзата ѝ не спираха. Звънеца би, а момчето избърса сълзите ѝ.
-Не плачи.- той се приближи до нея, но тогава...