Story without thе end 18+

От любов

-И какъв си ѝ?
Гадже или поредния клоун, който се държи с момичетата, все едно не се хора.Какво, като е жена, а . Тя е човек, колкото и ти. Замислял ли си се, как се чувства тя , питал ли си се, колко я нараняваш?- виках му и не ме интересуваше.
-Аз съм единственото семейство на оная кучка.
-Вече, не аз ще съм ѝ опора и ще я пазя и защитавам. Тя е моето момиче и на никой няма да я дам.
-Ела довечера в клуб Лемурия или, тя ще умре.

В къщи
-Ви, добре ли си?
-Да. Техюон, той какъв ти е?
-Преди години беше влюбен в мен. Мама и баща му се ожениха и той ми стана доведен брат. Каза,че ако не съм негова, няма да съм ничия друга.
-Нали знаеш, че можеш, да останеш тук, колкото искаш?
-Да.
-Виж, ще изляза.
-Добре.
Евредика
Той излезе, а аз го последвах. Влезе в клуб Лемурия.Той е собственост на Техюон.
Влязох преоблечена, като мъж и чух Техюон да говори с Тимати.
-Това е много силен наркотик.Ще го дадем на Тае. Той ще стане много енергичен.Ще има нужда от секс. Ако не спи с някоя, сърцето му, ще се пръсне. А с коя според теб, ще спи. С Евредика естествено. Ще я изнасили и тя, ще го намрази и...
-Ще се върне при теб и ще бъде твоя завинаги.
-Бързо схващаш.А най-хубавото е, че той няма да може да мисли сам. Сега му го однесох, нека го изпие и да си ходи.
-Добре.
Избягах, преди да са ме видели. Прибрах се.Седнах, да плача. Не знам защо толкова ме боли, не искам да умира. И той, вече беше вкъщи.Гледаше ме и прехапваше устни. Доближих се бавно.
-Стой, далеч от мен.- молеше ми се.
-Спокойно, слушай ме. Той ти даде наркотик за размножаване на коне. Ако се опитваш, да се бориш, ще умреш от превъзбуда.
-Какво да направя. Ако не се боря, ще те нараня. А аз не искам, защото те обичам.
-Няма, да ме нараниш.
Ще ме боли повече, ако ти се случи нещо.-гушкахме се.

-А сега, какво, ще правим?
-Отпусни се.
-Добре.
-целунах го и в този момент той освирепя. Нахвърли ми се. Изчука ме, като животно.
-Ммоля те, ъх... по-бавно. Много ме боли.-разплаках се, защото ме разкъсваше.
Тае се хвана за главата и стана от мен. Даде ми едни белезници от шкафа  и ми заръча.
-Завържи ме, за леглото и ти застани отгоре, не искам, да те боли.
-Добре.- направих го и го целунах. Той не можеше, да седи мирен. Риташе и микаше.Аз тласках, леглото скърцаше.Свърших и го освободих от веригите.
Ръцете му бяха червени.
Вече бяхме уморени. Ви легна върху коремчето ми и ме гушна.
-Благодаря ти.
-Обичам те Тае, ти си всичко за мен.Знам, че утре нищо няма да помниш, и , че всичко, което ми каза не е реално, но...- неговото хъркане ме спря.