Story without thе end 18+

4

-Сега заспивай, аз ще съм в другата стая.
-Таехунг,а Техюон , ако дойде и зареди мен ...
-Нищо,няма да се случи.Защо не си избягала от него досега?
-Опитах , но той ме намери
и ме заплаши.-в този момент удари една светкавица и Евредика се стресна и гушна една възглавница.
-Ухае невероят,нали.
-Да.-засмя се и се изчерви, прехапа устни.
-Еми, щом е с моя аромат, няма как да не ухае прекрасно.-усмивката ѝ изчезна.-Защо щастието ти изчезна?
-Ти си много арогантен.Виждала съм те как говориш с всички , освен с мен.Нали не се убиждаш?
-Не.-наистина съм много арогантен, надменен и прочие, но ми е гадно, че вижда само това.-Лека нощ, хей нали не те е страх от мен?
-Не.
-Обичам те.-казах си тихо, след като затворих вратата.

На сутринта
Станах и се облякох, в този момент влезе Евредика.Бях без блуза.
-Хубава гледка, нали-намигнах ѝ.
-По самовлюбен си,отколкото мислех.-изгледа ме укорително.
-Еее,ще ми помогнеш ли?
-А какво?
-Да се облека-прехапах устни, зареди моята тениска , която тя беше облекла.
-Таехунг, къде се забелязва?
-Гладен съм.-облизах се, и да бях гладен, но за нея.
-Ти няма ли, да се облечеш?
-Ако кажеш, няма.-тя се нацупи.
-И стига, как можеш да се сърдиш на такъв красавец, като...
-Точно за това говоря, веднъж си срамежлив, а другпът, си като някой префарцунен паун

-Облякох се и сега съм още по...имам предвид, че не трябва да се сърдиш.
-Щеше да кажеш че си още по хубав,нали?
-....Хайде да тръгваме.
Пристигнахме и се запътих да се преоблека

Техюон дойде при мен и ми каза.
-Върни ми момичето, не е това което си мислиш и като разбереш,какъв съм ѝ
ще се скриеш...