Story without thе end 18+

Да не ревнуваш мили Тае

Цяла седмица Тае не спря да флиртува със случайни жени, това подлуди Дика .

-Хей, Дика как си ?-обади се Собджи
-Супер съм, а ти как си? Когато чу това Тае ги стрелна с един поглед и продължи да ги зяпа съсредоточено. Михаел си в опит, да не се нервира.

-Щом говоря с теб, как може да съм.-засмяха се и двамата.-Е, свободна ли си довечера?
-Да, защо .
-Искаш ли да излезем.
-Разбира се.-щом чу това V дишаше тежко и едва издържаше да не набие Собджи.

-Ще те взема в 20:00.
-Не, аз ще дойда в парка.
-Ок.-След като мина часа Таехунг отиде да говори със Соджи.

Г.Т V
Така, сега имам страшен план, отивам да говоря със Соджи и ще направя така, че да не отиде на срещата. Не си мислете, че съм интригант, помислете  си, какви неща могат да се случат. Ако си допаднат, ами ако я изчука, не не не, няма да го позволя.
-Здравей Ди.
-Здравей Тае.
-Еее, значи ще излизате с моята Дика!
-ТВОЯТ Дика ли?
-Да не знаеш ли, ние сме заедно.-прегърнах го през рамото и продължих.-Аз много си я пазя-стиснах го силно.-Тя си мисли, че е само приятелка среща и трябва, да е такава. А ако ли не,аз и ти ще си поговорим по мъжки. Моли се да не е второто.
Прибрах се самодоволен вкъщи, заедно с Дика и следях стриктно часовника.
-Аз излизам.
-А аз не разрешавам, отмени срещата си ЗАВИНАГИ.
-Не.-щом ми отвърна с тези думи се взрях в зениците ѝ много ядосан.

Станах от мястото си и заявих:
-Ти живееш под моя покрив ,във моя дом и щом аз не ти разрешавам, няма да излизаш.-изкрещях се в лицето ѝ.
-Данеби, да съм тук по своя воля, ти ме доведе и не ми позволяваше, да си тръгна.
-Тогава...си върви, махай се от живота ми-говорех спокойно, но после отново изригнах- Махни се от мен. Спри да ме влудяваш и да ме караш да се чувствам като болест. Ти си като чума, от теб оттърване няма.- очите ѝ се насълзиха и тя излезе от стаята плачейки. Последвах я. Събираше багажа си.
-Какво правиш?-изненада се още повече.
-Щом не ме искаш, си отивам.
-Не ме вбесявай,а ме слушай.-държах я за китките.
-Няма да остана някъде, където не съм желана.- тя плачеше, а аз не издържах, да я гледам така. Очите ми постепенно се навлажниха.
-Ти не си нежелана.
-Замълчи.
-Аз ти мисля, само най-доброто.
-Стига си говорил.
-Страхотно е, че...- тя ме целуна толкова неочаквано. В началото не можах да реагирам, но после си помислих "Скъпа, ти си моя , макар и за малко" млядкахме се като за последно. Въздухът ми спря и се пуснахме. Ужасно ни хвана срам и двамата, но щом и тя се срамув, спокойно мога да я закачам.
-Е, не можа да ми устоиш, а.
-Я трай, там-шляпна ме по рамото . Излязох от нейната стая и отидох в своята. Скачах и се радвах, като малко дете.

Цяла нощ не можах да заспя, въртях се, все едно имам пепел в гащите. По едно време вратата се отвори и Дика влезе.
-Помислилс, данеби да съм ти липсвал?
-Да.
-Наистина ли-казах обнадежден.
-Не-простичко ми отвърна тя.
-Е защо дойде, тогава?
-Еми, спря тока и аз,таковата, да видя, как си.
-И, я стига си се правила на горделива и лягай при мен.-тя се понацупи и се шмугна под завивките. Гушнах е се и много бързо заспахме.