Ако за всяка една моя сълза ми даваха пари, досега да съм станала билионер.
Любовта да ми яде подметката! Хората, които са ми скъсвали сърцето и продължават да го правят- да вървят на майната си! Писна ми да си играят със сърцето ми и да ме приемат като даденост. Като вещ, като уличен знак...
Един ден те даряват със слънчева, топла усмивка; внимание, а на следващия те заебават. Изхварлят те като малко коте на улицата.
Казах си:"Не се подлъгвай от усмивката и блясъка в очите му. Те са толкова лъжливи". Да, но ето, че не го направих- заслепих се.
Нарегох го"англече"; "прелестно създание"; "същинската съвършеност".
Всяка сутрин се будех с усмивка, защото знаех, че ще го видя и че ще ми се усмихне, а оттам целият ми ден ще ми върви по мед и масло. Вечер си лягах с усмивка, защото знаех, че на следващия ден отново ще го зърна. Будех се посред нощ, защото се притеснявах. Вълнувах се. Чувствата ми бушуваха и не позволяваха, едва ли не, на тялото ми да се отпусне, и да заспи.
Всеки път, щом срещнех погледа си с неговия, нещо в мен трепваше. Когато ми се усмихнеше, аз също се усмихвах, дори неволно.
След разговор или някоя среща, миг, бях ухилена до уши, в очите ми- блясъци, сърцето ми се пръскаше от щастие...
Когато той беше щастлив и аз бях, когато той беше тъжен- и аз бях. Когато ме игнорирваше и аз го правех...
Всеки ден различен. Ту мрачен, ту лъчезарен. Ту ще се сети, че съществувам, ту ще ме подмине.
Изморих се. Изморих се от това да се влюбвам, да се овличам по някого. Без значение дали за кратко или за дълго. Fuck you love! Проклетото ми сърце не пита разума. Прави каквото си иска и щом го наранят съжалява.
Да не беше ме заговарял, да не беше правил нищо! Нямаше толкова да боли! Нямаше изобщо да боли!
Сега как да го изкарам от сърцето си. Като го е приковало силно за себе си.
Как да спра да мисля за него, като всеки ден го виждам. Като е толкова близко.
Fuck you love!
Любовта било нещо хубаво- друг път!
Любовта е нещото, което би те наранило и убило, така както никое друго оръжие не би могло!
YOU ARE READING
Моето истинско "Аз"
PoetryТова исках да го създам още преди месеци. Първо мислих да бъде разделено на три части- рисунки, снимки и мисли, но накрая, окончателно, реших да събера всичко на едно място. Рисунките са драскани вкъщи, снимките са направени с телефон, а мислите са...
