Не е ли странно как целия ти ден е бил мрачен- недоспал си се; получаваш ниска оценка по любим предмет; разочаровал си се, защото не си видял обекта на чувствата ти; някой ти се е разсърдил за нищо особено; цял ден главоболие и размисли...
И изведнъж, точно когато си загубил всякаква надежда, че дедят ти няма как да се оправи- ангелче идва при теб, усмихва ти се само както то може и ти дава нещо малко. Разменяте си две-три думи. Нищо, на пръв поглед, ала толкава мило и сладко.
Малките неща, всъщност, са големи.
Замисляли ли сте се колко важни могат да бъдат те?
![](https://img.wattpad.com/cover/177431809-288-k152684.jpg)
YOU ARE READING
Моето истинско "Аз"
PoesíaТова исках да го създам още преди месеци. Първо мислих да бъде разделено на три части- рисунки, снимки и мисли, но накрая, окончателно, реших да събера всичко на едно място. Рисунките са драскани вкъщи, снимките са направени с телефон, а мислите са...