Студено е,
нейният поглед е леден,
настръхвам цялата, щом го срещна и се питам:
Какво ли става в ума отсреща?
Тя ме гледа зорко и ме изпитва с този поглед
може да стопи и най-дебелия лед
За нея аз бях по-сладка от мед,
сега съм по-грозна и от смет
Какво накара я така да застуди топлия си поглед от преди?
Дали ме мрази вече?
Слънцето няма отново да напече
Топлината се скри в дълбината
и ме остави на повърхността сама в снега,
обгърната от любовта, но щом тя не е щастлива,
аз защо да бъда?
О, съдба жестока
Защо си така безмислотна към мен и любовта ми?
Какво сме ти направили, кажи ми!
Мен убий, но нея усмихни и любовта ми нека още да гори!
В гърдите му да пали пожари неугасими
В очите му да горят още пламъчета любими
Устните му така неустоими нека още някой да ги топли
О, зима студена настъпила е в моето сърце
Аз вече не съм наивно дете
Може би вече не ме обича, аз за нея, която бях и морето дълбоко, и небето широко
Иска ми се да поспра, да я усмихна и в прегръдките й топли аз да се стопля и да я помоля:
"Мамо, аз съм. Моля теее, обичай ме, давай ми сили."
И тя да ми каже:
"Обичам те, дъще. И няма да спра да го правя. Сега е така и така си остава!".
- Mай 2k19
П.С просто ми се дописа нещо. Не знам... 💙
YOU ARE READING
Моето истинско "Аз"
PoetryТова исках да го създам още преди месеци. Първо мислих да бъде разделено на три части- рисунки, снимки и мисли, но накрая, окончателно, реших да събера всичко на едно място. Рисунките са драскани вкъщи, снимките са направени с телефон, а мислите са...
