Пролетта бе в нейния разкошен разцвет, както и малката овошка, която Мин отглеждаше. Мисълта да спре да се грижи за нея беше толкова съблазнителна, но бе решен да спази обещанието си дори сега, когато бе разделен от човека, който бе причината за засаждането на дървото. Всеки път щом погледнеше към прозореца, който бе с гледка към цъфтящото дръвче си спомняше всеки момент прекаран с червенокосия младеж в грижи за плододайното дърво.
Розовите цветчета, които вятъра грациозно отнасяше със себе си, му напомняха за всеки път щом по-малкия се изчервяваше. Този така сладко розов цвят, който се появяваше на лицето му съчетан с прекрасната му усмивка според Юнги можеше дори сълзите да превърне в най-чистата форма на щастие.
Но за съжаление за него слънцето отдавна се бе скрило под нежната покривка на буреносни облаци.
Може би така ще е по-добре и за двама ни. За пореден път нашия герой се залъгваше, че неговата постъпка бе правилния избор, която щеше да осигури по-добър живот както за него така и за неговия любим. За съжаление истината бе далеч от това, което чернокосия упорито се опитваше да си втълпи.
Потънал в мислите си, Мин все повече се фокусираме над детайлите, които младото растение притежавеше. Всяка малка пъпка или разцъфтващо листо не остана незабелязано от него. Но имаше нещо, което определено не принадлежеше на красивото черешово дръвче. Нещо което караше любопитството на Юнги да расте с всяка изминала секунда. Нещо което щеше да донесе заедно със себе си неочаквани последици...
•
•
•
•
♧♡♤♧♡♤♧♡♤♧♡♤♧♡♤♧♡♤♧♡♤
Е, винаги можеше и да е по-зле, но здраве да е :")
YOU ARE READING
𝟏𝟎 𝐡𝐨𝐧𝐞𝐬𝐭 𝐚𝐩𝐨𝐥𝐨𝐠𝐢𝐬𝐞𝐬 || 𝐲𝐨𝐨𝐧𝐬𝐞𝐨𝐤
Fanfiction"Дойде красивата пролет и когато природата възобнови красотата си, човешката душа също е способна да се съживи."
