Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Пълен с живот, но защо се чувствам толкова немощен? Защо толковамного те желая, когато аз бях този който те остави?
•
•
Поредна буря, поредна безсънна нощ. Но дали бурята бе причината за една от много безсънни нощи, прекарана в размисли и самосъжаление? Или пък може би беше нещо, което човек трудно може да забрави? Или по-точно някой. Трудно бе да признае своята грешка. Егото винаги надделяваше набиращата се вина в него. Но защо ли, чудеше се той... Защо ли бе толкова трудно да го забрави? Кое подтикваше спомените за това вечно усмихнато момче, по което преди години бе хлътнал до уши? Може би все още го обичаше? Или пък може би мисълта, че едва ли не това момче е сам само затворено между четири стени, борещо се за живота си на този свят? Как искаше му се да отиде в тази мрачна бяла стая само за да види единственото нещо, което правеше я по - приятна. Но как щеше да се появи пред момчето, знаейки че той е причината за сегашното му състояние? Що за дързост би било това! Дните минаха все по - бавно. Времето всякаш бе спряло, връщайки се към една единствена сцена отново и отново. Това побъркваше чернокосия младеж. Желаеше повече от всичко това да не се бе случвало. Наистина не искаше да се стига до там. Но за съжаление живота не му остави друг избор...
