𝟏𝟎 𝐡𝐨𝐧𝐞𝐬𝐭 𝐚𝐩𝐨𝐥𝐨𝐠𝐢𝐬𝐞𝐬 || 𝐲𝐨𝐨𝐧𝐬𝐞𝐨𝐤

1st apolagy

Малко дървено трупче с копринена панделка бе увиснало на един от високите му клони, чакащо да бъде изкарано от дървения затвор.
Пейзажът, изрисуван на предната част от преработеното дърво, изобразяваше прекрасна нощна гледка до последния и детайл, а на тази гледка се наслаждаваха двама младежа седнали един до друг. Всеки един детайл бе обрисуван с различни нюанси на всеки цвят използван, за да бъде този шедьовър създаден. Емоцията, която тайнствения художник бе вложил в своята картина, бе неописуема. Ами ако някой ви каже, че автора на това произведение не е щастлив? Ами ако зад това негово произведение се крие нещо, което ще ви накара да гледате по съвсем различен начин над неговата творба?
Може би така дългоочакваното скрито послание, което ще се опитате да потърсите, ако имахте възможност е под носа ви. Може би е там, където дори и нашия герой не подозираше, че може нещо да бъде поставено.
Скрито в една малка дупчица в средата на малкото дървено трупче е поставен малък свитък със следното съдържание:

Както оковите на верига биват пречупени под влиянието на силен натиск от друг по-тежък предмет и част от тях се отделя от другата, така и обещанието което се зарекох да спазя сега ще бъде отделено от всяка моя дума, изречена тогава в знак на съгласие с условията поставени ми от теб...

•
•
•

"Съжалявам" бе просто една незначителна дума за теб. Дума изречена от най-чист егоизъм. Не можеше да върне времето назад. Не можеше и да те накара да забравиш дори за момент стореното от някого и да му простиш. За това и ми забрани да я употребявам пред теб. Забрани ми да се извинявам дори когато съм сгрешил.
Защото и двамата знаехме, че щеше да ми простиш дори ако те нараня. Пишейки това се чудя дали въобще би си отнел от времето да прочетеш всичко това. Дори и да не го направиш е напълно разбираемо. Дори и аз не бих се занимал с това, ако бях на твое място. Но съм длъжен поне да опитам и да ти се извиня...Да ти се извиня за всеки път, в който несъзнателно те бях наранил. Всяка моя дума казана без дори да помисля за последствията нямаше за цел да те нарани. Но щом видях сълзите стичащи се по снежнобялото ти лице разбрах, че от думите ми боли. И все пак този първи път не бе и последен. Станаха два, три, пет пъти...
Когато ми каза, че бе свикнал с тези обидни думи замръзнах на място. Сърцето ми се вкамени. Имах чувството, че бавно умирам.
Бях толкова сляп, че да не забележа болката която ти причинявах с всеки изминал ден.
За което искрено съжалявам, Юнги!
Липсваш ми все повече и повече...
Надявам се да си добре! Пази се и се грижи за себе си!
Обичам те...

- 81062140