Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Когато думите боляха повече от всеки нанесен удар причинен от гняв, Когато дори прошката не бе вариант, Когато отмъщението бе това, което те водеше, Аз виждах единствено добрината в теб...
• • •
Ще те върна назад, любими. Във времето, когато не знаеше що е любов. Във времето, когато всяка моя грешка те подтикваше към физическа намеса в ситуацията. ...
Не те и виня, драги ми непознати! Колкото и да ме болеше от думите ти, предизвикани от неосъзнат гняв, ти беше прав ...
Съжалявам, че бях толкова наивен. Съжалявам, че вярвах че ще мога да оправя нещата чрез моята намеса в чуждите животи. Съжалявам, че не се грижех за себе си, както ти ме бе помолил. Съжалявам, че заради мен ти страдаше, гледайки ме в най-лошото ми състояние. Съжалявам, че трябваше да се разболявам. Съжалявам, че диагнозата ми те срина, когато ти за първи път бе истински щастлив. Не трябваше да ти казвам... Не трябваше да бъдеш с мен тогава... Не заслужаваше ходещ труп, какъвто бях аз. Съжалявам, че отнех ти единствената капка надежда останала в теб...
•
•
Надявам се да си успял да намериш своетощастие, след като вече няма го човека, който причини ти най-много болка и страдания.
Пази се и се грижи за себе си, любими! Обичам те...
