4th apology

62 19 24
                                    

Казаха ми, че любов от пръв поглед не съществува, Казаха ми, че никота няма да срещна правилния човек, Казаха ми, че ти не съществуваш,Но щом видях те в онзи съдбовен денуверих се, че те бяха правиТи беше като мираж за мен,Толкова красивТолкова де...

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Казаха ми, че любов
от пръв поглед не съществува,
Казаха ми, че никота няма да срещна правилния човек,
Казаха ми, че ти не съществуваш,
Но щом видях те в онзи съдбовен ден
уверих се, че те бяха прави
Ти беше като мираж за мен,
Толкова красив
Толкова деликатен
Толкова нереален...

Поредна вечер седя си аз на полусчупената от младите тийнейджъри пейка, на която споделяхме най-хубавите ни мигове. Спомняш ли си я, Юнги, червена пейка, която ни събра? На която се смяхме и плачехме заедно?
На която с часове седяхме в тишина неотронвайки и дума?
Пейката, която и нощем чакаше ни нас, за да сподели поредния прекрасен спомен заедно с нас.
...
Ами нашето запознанство, Юнги? Спомняш ли си го? Знам, не беше като по книгите, но за мен то бе по-хубаво от всяко клише, което съм чел!
Малката детска площадка. Децата, които винаги тичаха насам натам. Усмивките, които си разменяха, изпълнени с щастие. И ето те теб! Момчето облечено от глава до пети в черно. Момчето което не споделяше щастието на малки и големи. Момчето, което грабна ме в момента, в който го зърнах...
Отне ми време докато събера смелост да те заговоря. Но винаги ще казвам на всеки, който ме попита, че струваше си да поема този риск.
Беше прекалено унесен, за да забележиш моето присъствие, но щом излезна ти от транса, срещнаха ме две хубави очи. Умора и тъга в две хубави очи...
Разговора ни не продължи повече от десет минути, но бе достатъчно дълъг, че да мисля аз за теб с дни наред. Не бях осъзнал, кога започнахме ние всеки ден да се срещаме. Разговорите ни ставаха все по-дълги, а чувството, което ти за първи път в мен породи, растеше ли растеше!

Съжалявам, че не успях да ти подаря и малкото, което можех да ти дам. Съжалявам, че хубавите ни моменти изпаряваха се бавно ден след ден. Съжалявам, че не мога да запазя и малкото, което е останало от мястото, което носеше ни щастие. Съжалявам, че седя безучастно, гледайки как всеки спомен бива бавно разрушаван...

Надявам се да си добре!
Пази се и се грижи
за себе си, любими!
Обичам те!

-02710810

♤♡♤♡♤♡♤♡♤♡♤♡♤♤♡♤♡♤♡♤

И стигаме до момента, в който си мислех, че не мога д оплескам историята повече, а то се оказа обратното...:")

𝟏𝟎 𝐡𝐨𝐧𝐞𝐬𝐭 𝐚𝐩𝐨𝐥𝐨𝐠𝐢𝐬𝐞𝐬 || 𝐲𝐨𝐨𝐧𝐬𝐞𝐨𝐤Where stories live. Discover now