four🌺

651 96 46
                                    

[a/n] съжалявам ужасно много за голямото забавяне. ще се постарая да възстановя ъпдейтите в идната седмица. като реванш ще ъпдейтна всички истории по най-малко два пъти!
пп; главата е кратка и не съм особено доволна от получилото се, но се надявам да Ви хареса. <3

.
.
.

Мин Юнги вървеше бавно към дома си, подритвайки едно камъче. Ръцете му бяха прибрани в дънките му, по които имаше множество кръпки. Обувките му бяха мръсни и раздърпани, като той бе вперил поглед в тях.

Мислите му бяха далеч от тялото му, което все така насочено се движеше към къщата, която делеше с родителите си.

Родителите, които винаги го ограничаваха. Родителите, които бяха  религиозни и бяха възпитали детето си по Библейските закони.

Мин Юнги мислеше като майка си и, той нито приемаше различните, нито пък желаеше да го прави. Намираше ги за неприятни и гнусни.

Юнги стигна двуетажната сграда и малка усмивка си намери път на лицето му. Момчето извади ключовете от джоба на коженото си яке и отключи. Видя майка си, лежаща на дивана, докато чете книга. Тя надигна поглед през очилата си, чиито рамки бяха твърде големи и въобще не й отиваха, поглеждайки сина си. - Пак изглеждаш на бездомниш, Юнги. Колко пъти да ти повтарям, че това не е хубаво. Идваш от добро семейство и от теб се очаква да се обличаш поне малко приемливо.

Мин се изкикоти и събу обувките си. Седна на дивана до майка си и погледна отворената книга, която тя държеше в ръцете си. - А ти пак ли четеш Библията, мамо? Не ти ли омръзна?

Госпожа Мин извъртя очи. - От групата, която посещавам трябва да изберем част от Библията, която ни допада най-много. Но проблемът е там, че на мен ми харесва всичко, Юнги. Не мога да избера. - тя въздъхна. - Помогни ми, миличък, моля те.

- С удоволствие.

***

Тричленното семейство седеше и се хранеше в пълна тишина. Юнги погледна първо майка си, а след това баща си и преглътна храната си.

- Срещнах едно момиче... - Момчето поде несигурно и се изчерви. - Името й е Джени и е много мила.

Майка му се ухили. - Така ли? Как се запознахте?

Юнги се засмя. - Интересна история беше... - Той се почеса неудобно по врата, очите му впивайки се в чинията на масата, изпълнена с храна, приготвена от майка му. - Тя беше в тоалетната и аз малко.. тактично влязох. Но не знаех, че е там! И като влязох казах ''По дяволите!".

Майка му ококори очи, а господин Мин се засмя и потупа гърба на сина си окуражително. Той не бе чак толкова религиозен, колкото жена си. Можеше да се каже, че повече се преструваше пред нея само да да не започва поредния спор.

- Тя се преобличаше, но
явно не й пукаше толкова, че съм влязъл, докато бе полугола, защото първо смъмри, че нали споменах нещо забранено. - Юнги се усмихна, спомняйки си колко сладко бе момичето. - И продължихме да си говорим от тази случка. Но има един проблем.

- Какъв е? - Господин Мин запита объркано.

- Изобщо не знам какво харесва, а я поканих на среща.

𝐭𝐢𝐩𝐬Wo Geschichten leben. Entdecke jetzt