Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Нощтите станаха по-трудни. Звуците, които чувах станаха по-силни. Страхът се увеличи.
Гласът говори с мен повече.
Татко не ми обръща внимание, твърде зает е с документите и адвокатите покрай развода му с мама. Макар че не мисля, че е толкова трудно да се подпишат няколко листа, които едниствено унищожават брака на мама и татко.
Не че е моя работа.
Юнги вече ме мрази. Доказва ми го всеки ден. Но това е наред - и аз се мразя. Не ми остава още много.
Така реших.
Не че имам друг избор.
Опитах се да се боря. Опитах да намеря решение и да продължа да търся надежда, там където няма.
Но се изморих.
Не изпитвам друго освен умора.
Не усещам болката от погледите и думите на съучениците ми. Нито парещото чувство, което Юнги оставаше в гърдите ми всеки път щом ме обиди. Вече не усещам и ударите от него и приятелите му, които всеки ден се стоварваха върху тялото ми.
Уморих се да живея.
Трудно ми е да дишам, да ходя, да спя, да се храня, да пия вода.
Трудно ми е да живея.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
