¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Знам, че единственият човек, който ще прочете това си ти, татко. Единствено ти си запознат с това, което гласът ми говори. С това, което той ме кара да чувствам, да мисля.
Гласът ме кара да се самонаранявам.
Втълпява ми, че съм слаб,
ненужен,
жалък,
грешка,
изрод.
Все неща, които в същото време са изричани от собствената ми майка. Забавно, нали?
Татко, помниш ли, когато ми каза, че според теб гласът в главата ми всъщност е мама?
Тогава не ти повярвах, стори ми се налудничаво. Все пак тя е моята майка - макар да не ме подкрепя, тя не би пожелала да умра.
Нали?
Грешах, много грешах, татко.
Точно тя иска да ме види мъртъв най-много.
А гласът... той е нищо в сравнение с нея. Болката, която той ми причинява не може да се мери с тази от мама.
Може би не само гласът и мама искат да умра. Може би и аз го искам.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
