𝐭𝐢𝐩𝐬

seven🌺

Джимин гледаше празно през прозореца на голямата си стая, докато стоеше на бюрото си. Очите му блуждаеха из обстановката навън, а пръстите му потропваха по повърхността на дървената мебел.

" Не си го правиш от вчера, Джимин~ " глас достигна до съзнанието на русокосият. " Какво чакаш, кукло? Мама да дойде и да ти каже истината отново и да се самонараниш чак тогава? Все едно тя ще ти каже нещо ново, нещо, което ти не знаеш? "

Момчето поклати глава и затвори плътно очите си. Прехапа устна и се опита, наистина се опита да прогони гласът в главата му.

" Джимин? " Гласът иззвъня в съзнанието на момчето. " Не се прави на храбър. Взимай ножчето и се накажи за това колко безполезен, противен и омразен си. "

Русокосият отново поклати глава. Бе изморен и нямаше сила за нищо. А ако сега трябваше да послуша гласа, то така си създаваше много работа, която бе непосилна за енергията му в момента.

Джимин хвана косата си и започна да я скубе на различни посоки, поклащайки тялото си леко напред-назад. Прехапа устната си и тихичко заговори. - Изчезни от главата ми... Моля те..

Гласът се засмя " Мечтай си, изрод. "

Почукване на вратата изкара Пак от агонията, обзела съзнанието му. Момчето опита да успокои ритъма на сърцето си и призива да изкрещи, заради всички неща, които гласът неспирно прошепваше в главата му.

- Аз съм, Джимин. - дълбокият глас на господин Пак прозвуча. - Може ли да вляза?

Макар че мъжът зададе въпрос, на който принципно Джимин трябваше да отговори, господин Пак не дочака отговор и влезе. Погледът му се стрелна към сина му и виждайки състоянието му, веднага се сети какво става.

- Пак ли го чуваш, миличък? - Шинсок запита мило сина си и застана до него, поставяйки ръка на рамото му. - Какво казва?

Джимин поклати глава и сълзи започнаха да капят от очите му. - Той не иска ти да знаеш, тати. - Хлип, изпълнен с тъга, напусна устните на русокосият.

Шинсок веднага прегърна момчето, като му шепнеше да не се връзва в думите на гласът. Чим кимаше и уж разбираше какво казва баща му, ала думите, които чуваше вътре в главата си бяха по-силни. А Джимин бе твърде слаб, за да се пребори с тях.

- Накарай го да спре, татко. - Русокосият изплака, сълзите му мокрейки оранжевата риза на баща му.

- Какво ти казва той, Мини? - Шинсок запита, като галеше хърбавото гръбче на сина си, чиито пръсти се бяха впили в раменете на баща си.

- Той ме иска мъртъв, татко... - Джимин прошепна. - Казва ми, че няма да позволи да живея още дълго. Моля те, помогни ми.