Безстрашна{ЗАВЪРШЕНА}

1

Есента беше в разгара си, листата на дърветата капеха по земята и образуваха пъстро килимче. Цялата гора бе притихнала, сякаш всички животни в нея спяха,но някъде в гората се чу конски тропот и женски гласове разцепиха тишийната на две, събуждайки около тях. Дори животните знаеха, че трябва да се страхуват от тези момичета и нито едно от тези горски същества не посмя да излезе от хралупата си, за да види ставащото навън. Едно от момичетата се провикна с думите:

- Селест подай ми още стрели- вятъра развяваше косата си и тя подкани Селест още веднъж- хайде по - бързо, преди да е избягал.

Селест приближи коня си до нейния и и подаде няколко стрели, продължавайки да гледа напред, докато тъмната ѝ къдрава коса с цвят на кестен се развяваше зад нея. Небесно сините и очи продължаваха да се взират в пътя пред тях и когато усети, че нейната вярна приятелка вече не взела стрелите от дланта ѝ, отново премести ръката си на юздите и се съсредоточи в мъжът, който опитваше да избяга с черния си кон. Лъкът се опъна и Тияна издиша въздух тежко, съсррдоточавайки се в мишената пред нея. Стрелата полетя във въздуха и се заби в гърба на мъжът пред тях, той падна от коня и гонката спря.

              ДВЕ ГОДИНИ ПО-РАНО

Тияна се прибра тичайки в къщата си, сърцето и щеше да изскочи от гърдите. Тя се страхуваше заради всичко, което се бе случило само преди миг. Тя затвори очи и се облегна на вратата зад нея дишайки тежко. Отвори очи и видя, че пред нея стои годеникът ѝ, който я гледаше с ярост в очите. Тя отвори уста и понечи да каже:

- Не знаете какво ст- не успя да довърши понеже баща и я прекъсна.

- Как смееш да се прибираш въобще?!?? - тя го гледаше без да знае какво става, той продължи да говори с по-висок тон- Въргаляш се в чуждите бараки с някакви случайни мъже, отгледал съм една уличница! Проваляш живота си, мислех, аз уреждам брака ти с виден занаятчия като Роман, а ти се квърляш на врата на някого другиго дни преди сватбата. Аз няма да приема един парцал в дома си.

Той забърза походката си към нея, в ръката си държеше твърдия кожен колан, с който я беше пребивал много пъти до сега. Шоколадовите и очи се напълниха със сълзи и зрението ѝ се замъгли. Тя не се замисли повече и отвори вратата намираща се зад нея. Побягна чувайки ругатните по нейн адрес, които баща ѝ викаше с цяло гърло, чуваше стъпките му зад себе си. Очите и светкавично започнаха да търсят изход и се спряха на една гора, без да мисли се втурна натам и не спря да тича, докато не усети, че е сама. Огледа се, но единственото което виждаше бяха леко осветените от луната стволове на боровите дървета около нея. Кръвта и се смрази, когато чу ръмжене зад нея. Обърна се и видя вълчица зад нея, ръмжаща и заплашваща я със смърт. Тияна започна да прави бавни крачки назад, но когато усети гърбът и да опира дървото осъзна, че трябва да се защити и не може да избяга. Придвижи ръката си бавно по ствола на дървото докато не усети клон, през това време вълчицата се приближаваше  и ръмжането и ставаше все по-силно, момичето затвгна хватката около клона и го отчупи с рязко движение, ожулвайки дланта си. Вълчицата скочи към нея в опит да я нападне, но Тияна заби колонката в муцуната ѝ, зашемети я и побягна. Вълчицата се свести само за да я подгони 10 секунди по-късно. Момичето видя някакво дебело дърво пред нея, на което лесно можеше да се покатери и се възползва от тази възможност, покатери се на най-високия клон който можеше да стигне и прегърна дървото, от страх да не падне. Вълкът се появи и започна да скача опитвайки да я стигне, захапа роклята ѝ, която висеше на метър от земята. Момичето се уплаши и започна да дърпа в опит да измъкне дрехата си от устата на звяра. Парче плат от роклята ѝ се откъсна и тя повдигна останалата част от нея нагоре, стоя така докато вълкът не си тръгна, после отпусна краката си надолу, всичко случило се през изминалата вечер- изнасилването, изгонването и бягството и от вълка.

                              СЕГА

Тияна и Селест се приближиха до кървящия мъж, той бе сложил зловеща усмивка на лицето си. Надигна се и започна да им говори:

- Беше хубаво да чувам писъците ти Селест изсмя им се в лицата и заговори отново- виждам, че си намерила нова дръжка, тя знае ли за твоето минало?

Селест не се сдържа и изтрита мъжа в стомаха, но това така и не изтри усмивката от лицето му. Тияна без предупреждение опъна лъка си и заби още 1 стрела в тялото на мъжа. Селест си отдъхна, че той вече е мъртв и позволи на една от сълзите ѝ да се спусне по бузата ѝ. Двете момичета се качиха на конете си и се запътиха към града.