Безстрашна{ЗАВЪРШЕНА}

20

Ейдън пристъпи крачка назад, без да отмества погледа си от Тияна, той хвана ръката и нежно и проговори.

- В двореца- каза той.

Зеленоокото момче се приближи до брюнетката и бързо я грабна, момичето се стресна, заради това, което той бе направил.

- Какво правиш?!?

- Боса си и ще се нарани, малката- каза Ейдън, поглеждайки я- ще те нося.

- Няма да се нараня- нацупи устни Тияна срещу него- а и мога да ходя, не съм малка!

- По-малка си от ме- каза зеленоочкото, плезейки се.

- Дъртак- каза тъмноокото момиче и се изсмя в лицето му.

- Не съм толкова стар, на 21 съм- отговори ѝ Ейдън, хващайки се на въдицата ѝ.

- Сз пък съм на 19 и съм младичка, а ти си оставаш дъртак- каза момичето, засмивайки се още веднъж.

- Просиш си го- каза ѝ момчето.

Той все още държеше лукавата си усмивка на лице, но бе видимо раздразнен. Личеше си, че Тияна го бе предизвикала.

- Кое си прося- попита момичето пърхайки с мигли.

- Боя, сладка откачалке- отговори ѝ съвсем простичко Ейдън и ѝ намигна.

- Не съм откачалка - сопна се момичето в ръцете му.

- Напротив, играеш си с опасността.

- Къде е тази опасност, че не я виждам- каза му Тияна без да се замисля.

- Ти май наистина си луда- каза Ейдън, поглеждайки я.

- Не, не съм! - отсече тя.

Ейдън погледна момичето за последно, преди да размаха снежнибелите си криле и да полетят във въздуха.

- Ти си лудд- извика момичето, увивайки ръцете си около врата му.

-Ето, виждаш ли- каза той поглеждайки я - приличаме си.

Тияна не му отговори, тя просто се опитваше да се държи здраво, гледайки как земята се отдалечава от тях.

- Спокойно де, няма да те изпусна- опита се да я успокои момчето.

- От къде да съм сигурна, може да се опитваш да ме убиеш- каза момичето със съмнение в гласа.

- Дори да те убия, няма да се отърва от теб- каза Ейдън и я погледна, усмихвайки ѝ се лукаво- пак ще си в мислите ми.