Безстрашна{ЗАВЪРШЕНА}

26

Момичето се засмя на висок глас и отговори.

- Зкам кой си- каза тя- ти си поредният надут глупак.

Дерек скочи към Тияна и я хвана за врата, повдигайки я във въздуха.

- Сега имаш ли какво да кажеш? - попита я той ядосано, стискайки зъби.

Тияна се задушаваше и гърчеше в ръцете на злобния мъж, което го караше да се усмихва най-доволно. Тияна виждаше това с премреженият си поглед, въздухът ѝ привършваше. Тъмноокото момиче изстреля върха на крака си към топките на Дерек. Злобния мъж я пусна, закривайки с ръце мъжествеността си, Тияна падна на земята и се изкашля, най-после можеше да си поеме въздух.

- Хванете я! - извика Дерек към момчетата.

Тияна се изправи, вече бе ядосана, щеше да му го върне тъпкано. Един от мъжете се опита да хване ръката ѝ, но момичето изви неговата поваляйки го на земята, мъжът изкрещя, когато се чу звукът от счупването на кост. Ръката му бе изкривена и счупена, а той се превиваше от болка. Това накара други двама от групата на Дерек да я нападнат. Двамата мъже я нападнаха, хващайки двете и ръце, те ги теглеха, така че да разкъсат тялото ѝ на две. Ирисите на Тияна изсветляха, а бялото около тях се превърна в черно, по кожата ѝ пропълзяха черни линии, оформящи светкавички, а крилете ѝ се появиха. В очите на двамата мъже се изписа страх, не бяха виждали нещо подобно. Тияна ги издърпва към себе си със зверска сила, и стисна китките им, вените им потъмняха и от очите им закапаха капки кръв. Момичето им причиняваше болка, тя ги убиваше. Тияна пусна китките им и двамата мъже паднаха на земята в несвяст. Дерек седеше пред черния ангел с меч в ръце и се усмихна доволно, когато видя очите ѝ. Той хвърли меча на земята и заговори.

- Най-после някой достоен - каза той.

Дерек затвори очи и само след миг на гърба му имаше прилепови криле, а на главата му чифт рога, но вида му не бе нищо впечатляващо пред този на мъжът на име Питър, който тя бе видяла в сънищата си. Тияна се усмихна и тръгна бавно към него.

- Виждам, че слухът е верен- каза той усмихвайки се на криво- ти не си ангелче, но и аз не съм.

- Ще говорим или ще се бием- попита момичето усмихвайки се още по широко.

Дяволът седящ пред нея се засмя, наведе се и взе някакъв меч от земята. Тияна направи същото. Дерек нападна пръв, уверен в способностите си, но Тияна бързо парира удърът му. Мъжът замахваше с меча, в опит да удари крилатото момиче, а тя избягваше всеки един негов удар. На вратата на залата за тренировки се появи Ейдън заедно с Хенри, бяха задъхани, може би бяха тичали до тук. Погледът на момичето се стрелба към вратата, разсейвайки я от битката, мечът на Дерек полетя към лицето ѝ. Момичето върна вниманието си в битката и спря меча на злобния дявол, тя помръдна от мястото си и ръцете ѝ затрепериха от силния удар.